Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   
В общата неудовлетвореност от живота и съществуването всъщност се крие зачатъкът на осъзнаването, искрицата на онзи специфичен разум, обикновено скрит дълбоко под безбройните преструвки, налагани ни от обществото. Този, който започва да усеща страданието на живота, в същото време започва и да се пробужда за по – дълбоките и по – истински реалности. Това е така, защото страданието разбива на пух и прах цялото ни самодоволство, съставено от обичайните ни илюзии за реалността и ни принуждава да заживеем в един по – специфичен смисъл – да гледаме по – внимателно, да чувстваме по – дълбоко, да се докосваме до самите себе си и до нашите светове по начини, които до сега сме избягвали. Казано е че страданието е първата благодат.

В известен смисъл страданието е повод за радост, защото отбелязва раждането на осъзнаването или на прозрението. Но само в известен смисъл. Някои хора прегръщат страданието като свидна рожба и го разнасят насам – натам без да смеят да го оставят. Те не осъзнават същността на страданието си, а по – скоро го сграбчват, тайно потръпвайки от спазмите на мъченичеството. Страданието не бива нито да се отрича, нито да се избягва, презира, възхвалява или пък драматизира. Само по себе си появата му е добър знак, защото показва, че сме започнали да разбираме, че животът извън единното съзнание е болезнен, потискащ и тъжен. Животът в границите е живот прекаран в битки – със страха, угнетението и болката, а накрая и със смъртта.

Само с цената на мъчителни компенсации, разсейвания и заклинания се съгласяваме да не поставяме под въпрос нашите илюзорни граници, основната причина за безкрайния кръговрат на агонията. Но рано или късно тези защити престават да изпълняват предназначението си да успокояват и прикриват. Вследствие на това започваме да страдаме, защото съзнанието ни най – сетне се е насочило към конфликтното естество на измислените граници и непълнотата на живота, живян сред тях. С други думи страданието е първият етап в осъзнаването на фалшивите граници. Ако бъде правилно разбрано то ще е и освобождение, защото ни насочва отвъд всички граници. Тоест ние страдаме не защото сме болни, а защото в нас назрява прозрението. Правилното разбиране на страданието обаче е задължително условие, за да не бъде осуетено раждането на това прозрение.

Ние трябва да го изтълкуваме правилно, за да вникнем в него, да го изживеем и накрая да заживеем отвъд страданието. Ако не го направим, просто ще затънем в страданието като в блато и ще се въргаляме там, без да знаем какво друго да направим. През цялата човешка история различни шамани, жреци, мъдреци, мистици, светци, психолози и психиатри са се опитвали да посочат най – добрите начини да се изживее правилно страданието, за да бъде преодоляно. Те са се изправяли пред хората със своите прозрения за същността на страданието и са им обяснавали, че ако го разберат правилно, ще го преодолеят и ще се освободят веднъж за винаги от него. Но прозренията предлагани от различните доктори на душата не винаги са от едно и също естество. На практика те много често драстично се разминават помежду си.

По – древните душеведи са ни съветвали да се обърнем към бога. Съвремените ни съветват да се обърнем към несъзнаваното. По – авангардно настроените ни съветват да докосваме телата си. По – метафизично настроените ни казват да преодолеем телата си. Днес тези доктори на душата са разделени повече от всякога и общия резултат от всичко това е, че сме парализирани от страданието и не само не знаем какъв е неговият смисъл, но незнаем и кого да попитаме. Тъй като сме вцепенени нашите по – дълбоки прозрения за реалността така и не могат да се появят. Дори вече виждаме, че се появява и още една разновидност – на трансперсоналния доктор, който ни насочва не къде да е, а към супраиндивидуалното съзнание. Но уви никой от изброените не е съгласен с другите. На кого тогава да вярваме?

Хората както и професионалистите са склонни да приемат, че всички тези различни доктори на душата подхождат към човека от различен ъгъл. А не е така. Те по – скоро подхождат към различни нива на човешкото съзнание. Разберем ли че естеството на човешкото съзнание е многопластово, че нашето същество има много нива, тогава ще започнем да виждаме, че различните терапии се различават защото са насочени към различни пластове на душата. Ако приемем че различните доктори имат предвид различни нива на съзнанието, ние може би ще започнем да чуваме по – добре онова, което конкретния доктор има да ни каже за своето конкретно ниво. Ако страдаме тъкмо на това ниво, ще трябва още по – внимателно да го изслушаме.

Щом опознаем в най – общи линии спектъра на съзнанието или различните пластове на собственото ни съществуване, ще можем много по – сигурно да засечем нивото, на което сега живеем, както и нивото, от което произтича страданието ни, за да не затъваме по – дълбоко в него. Всеки път когато прокарваме нова граница, ние ограничаваме, възпрепятстваме и стесняваме представата си за самите себе си и нашата първоначална идентичност прогресивно се променя, преминавйки от вселената, към организма, после към егото и персоната. Азът все повече се смалява, докато онова, което определяме като не – аз, се разраства. Да създадеш граница означава да създадеш определена проекция – някои аспект на Аза, който вече изглежда като не – аз.

По същия начин да си възвърнеш проекцията означава да заличиш дадена граница. Когато осъзнаем, че проекцията, която уж съществува „там” е всъщност твое собствено отражение, част от самия теб, ти премахваш съответната граница между Аза и не – аза. По този начин полето на съзнанието ти става по – широко, открито и свободно. Да се сприятелиш наистина и впоследствие да станеш едно с бившия „враг” е същото както да премахнеш фронтовата линия и да разшириш територията, в която можеш свободно да се движиш. Тези проецирани аспекти повече няма да те заплашват, защото те и ти вече сте едно и също нещо.

Коментари   

#2 Kamino 21-04-2009 16:03
Аз мисля, че е добре да има различни школи от това само можем да спечелим и да се обогатим. По-скоро проблемът е в това, че няма достатъчно яснота за обикновения човек коя школо какво точно представлява, с какво се занимава, към разрешването на кои от психологическит е проблеми е насочена. Както казва Кен Уилбър: "Всяка школа работи на различно ниво от спектър на съзнанието". Човек, който търси дълбинните нива е разбираемо да се насочи към Карл Густав Юнг, Станислав Гроф или Кен Уилбър. Човек, който се стреми да развие здраво его, да интегрира сянката може да се възползва от Фройд. Въпросът не е толкова да се постигне консенсус между различните школи, а да има достатъчно информация за всяка една по отделно. Така човек сам ще може да избере това, което счита, че е подходящо за него като терапия. Психологията е медицинска наука като всички останали. Както в медицината имаме кардиология, гинекология, педиатрия, ортопедия, УНГ и т.н. клонове, които се занимават с различни части от чавешкия организъм. Така и в психологията има различни клонове, които работят на различни нива от човешкия организъм. Много често и между гинеколога и уролога например може и възникват спорове за един или друг начин на лечение. Ако от този спор се роди истината това може само да бъде от полза за пациента. Ако обаче този спор вреди то тогава са нужни компромиси в името на благото на пациента, но и неговото мнение не бива да се пренебрегва.
Аз мисля, че и за тези душеведи, които летят и за тези, които копаят има място под слънцето. Стига да се изхожда от простия факт, че здравето на човека е преди всичко останало. А понякога това се забравя в академични и научни спорове за доказване "кой е по-по-най"
#1 Орлин Баев 21-04-2009 11:35
Тенденцията всяка терапевтична школа да говори през призмата на собствените си разбирания и терминология я има. Донякъде е нормална. Дразнещо е, когато някой душевед прикрепи базисната си несигурност към школата авторитет и се идентифицира вместо със Себе си, с тази школичка. Тоест вместо да вижда луната, той се фиксира в пръста, който я сочи. Но има и душеведи, които не спират да търсят преди всичко в себе си и като проекция на това и извън себе си, в интеграцията на школи и системи. Именно защото осъзнават, че са отделни кубчета от една по-голяма конструкция. и всяко кубче си има мястото. Има си основа - бихевиористична та терапия, под - когнитивна, мазе - психодинамична, стени - аналитична, покрив - трансперсонална . Разбира се, има много повече тухлички - школи в тази психотерапевтич на сграда. Но всичките са част от интегралната психотерапия. А тя изисква от душеведа всеотдайно и неспирно търсене на Себе си, на различни нива от Себе си. А животът е прекалено кратък... Хубаво е да има поносимо страдание. То тласка към радостта.
Душеведите са особена порода хора. Те намират радостта си не само и не толкова в секса, яденето, имуществата, властта... Намират я в полета на душите си по време на всяка една дейност. Поне тези терапевти от по-високите нива на психотерапевтич ната "сграда". Не че тези от ниските и нива са по-лоши. Просто другите летят вместо да копаят! :-)
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature