frigidnostta_dushevno_sastoqnie.jpg

Етимологпя: фригидност идва от латинската дума frigidus = студ. А това вече е цяла една програма.

Общоприето мнение: жената е фригидна само по време на полови сношения. Груба грешка.

Факт: броят на така наречените фригидни жени е огромен.

Фалшива истина: фригидността е недостатък на съвременния свят.

Истина: мнозинството от хората в наше време живеят с болна чувствителност.

Вечен спор: психологически или физически недостатък е фригидността? Не са ли афективните фактори само проява на органично предразположение, или социалният и психо¬логическият фактор са първични?

Неоспорим факт: афективното смущение автоматично рефлектира върху сексуалния живот.

Често срещано предубеждение: фригидността у жената е резултат от неумението на партньора й. Подобно схващане е грешно в основата си, въпреки че непохватността на партньора може да подсили фригидността.

В този случай забравяме афективния фактор. Афективно фригидната жена може да изпита сексуално удоволствие. Същото важи и за афективно импотентния мъж (например: неспособен да проявява нежност), който сексуално е потентен.

Няколко класически схващания

Обикновено фригидността се разглежда като комплексно и дразнещо затруднение. Понякога е следствие на смущения, вариращи от най-лекото до най-сериозното: преумора, тревоги, изтощение, меланхолия, неврастения, диабет и т. н.

Определят я като забавяне, загуба или липса на полово желание.

Жената приема сравнително добре факта, че е фригидна, още повече, че може да се преструва.

Някои перверзни пораждат фригидност, която изчезва със задоволяването им. Например мазохистка, която престава да бъде фригидна, ако партньорът й я нагрубява словесно или физически, или пък фетишистка, която изпитва удоволствие от гледането или от докосването на предмета-фетиш.

Жената може да престане да е генитално фригидна, ако се отдаде на някакви фантазии: тайно си мисли за определен мъж, наум си прожектира някакъв сценарий, представя си въображаеми перверзни ситуации.

Случайните причини за появата на фригидността са най-различни. Съвременният начин на живот прави невъзможни спокойствието и усамотението, нужни за проявата на нормалната и истинската сексуалност.

Достатъчно е да вземем за пример живота в големите жилищни блокове, където няма шумоизолация, суматохата по улиците, различните изтощителни професии и т. н. Тук обаче става дума за мнима фригидност, нямаща нищо общо с каквото и да е разстройство на личността.

Освен това всеизвестно е, че девет десети от жителите на Земята страдат от афективни смущения като:

— прекомерна чувствителност (хиперемотивност); или потисната чувствителност;

— трудност (или неспособност) да обичат или да бъдат обичани;

— изкривени чувства: чувство за непълноценност, за неспособност, за безсилие, за вина, за тревожност;

— увредени чувства: трудност (или неспособност) да изявяват чувствата си; или обратното — преиграване и афиширане на чувства; агресивност; скрита враждебност; невъзможност за „отпускане"; неспособност да изпитват щастие или удоволствие от живота.

Казано накратко, всички тези хора поддържат изкривени отношения със самите себе си и следователно и с околните.

Двойна фригидност

Много жени страдат от вагинална фригидност, а клиторът е с нормална чувствителност. Според Фройд клиторното задоволяване е инфантилна фиксация. Пак според него жената трябва да може да „премине" към вагинално задоволяване.

Това преминаване никога не е пълно, ето защо полово зрялата жена притежава два полови органа. Ако можем така да се изразим, жената се колебае кой от двата вида задоволяване да възприеме, въпреки че при нея клиторното задоволяване в много случаи е вече навик.

Фригидността е симптом

Разпространено е схващането, че жената е фригидна само в леглото. Очевидно е обаче, че това схващане е погрешно, ако приемем, че фригидността й е резултат от личностно разстройство. При това положение фригидността е просто един симптом и нищо повече.

Тази жена трябва да приеме половата си студенина. Тя обаче рядко си задава въпроса дали не е ,,фригидна" и в отношенията си с околните. Може би ще установи своята свенливост, своята агресивност, своята тревожност. Друг е въпросът дали ще разбере, че и в ежедневните си контакти е също така студена, както и в половите.

След като фригидността й е „душевно състояние ", то тя я носи постоянно със себе си. И—дори да не се забелязва веднага — вътрешната й студенина влияе на обстановката в дома й, на възпитанието на децата, на отношенията със съседите...

Това съвсем не означава, че тя се държи „студено" с другите в обикновения смисъл на думата. Защото афективните разстройства могат да доведат до свръхизострена чувствителност, до неконтролирани изблици, както и до „зазимяване" на чувствата.

Често чуваме, че една жена престава да е фригидна, ако смени партньора. Това важи само за случайно проявила се фригидност: неразбиране от страна на мъжа, невежество по отношение на женската сексуалност, грубост, липса на нежност и т. н.

Но то не важи, когато е налице афективна фригидност. Може би тази жена ще успее да постигне сексуално задоволяване с „помощта" на нов партньор, но при всички случаи тази промяна няма да подобри объркаността на чувствата й. Ако изгуби фригидността си в леглото, ще се появят други симптоми: ревност, властност, собственическо чувство, изисквания за постоянни доказателства за любов и т. н.

Както виждаме, проблемът далеч не е прост и лесен. Дори в известен смисъл е невъзможно да се определи къде се крие трудността, защото не е възможно да се изучи океанът от чувства, от емоции, от възприятия и мисли, които бушуват в човешкото несъзнавано.

 

"Жената и нейната дълбинна психология"

Пиер Дако

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature