В навечерието на Игнажден, един от най-хубавите около Коледни празници...Едно мое много скъпо стихотворение...То е посветено на двете майки и до сега не е било част от книга, а само лист с любов, за който реших да стане част от "VINYL".  

Посвещава се на моите две майки - тази, която ме роди и тази, която е родила...съпруга ми! 

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те"!
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаехме заедно - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

Ти даде ми всичко - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога си плакала скришно
за моите болки - и търсила лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори.
Да мразя с ярост, да не коленича,
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.

Не зная дали добра дъщеря съм,
не зная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те"!
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

20.12.2017г

Юлияна Шапкарова