Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

liubovta_zavarshi_sas_strast.jpg

Вдъхновено от: "Красива история в 4 думи" по идея на "Момичетата от града"

Планът беше да завърши с изгоден брак, но това не се случи. Не с брак по сметка, който е свързан с размяна на финансови блага срещу други на материални блага и удоволствия. А с брак, от който и двамата щяха да имат изгода. Към това можеше да се добави – страстта, онова напрежение между мъжа и жената, което само оргазма можеше временно да успокои.

 

Временно!

При някои двойки страстта е такава, че може да бъде удовлетворявана само за кратки периоди от време. През, които да бъде оставена да тлее. Или да се постави под контрола на волята, което също върши работа само за кратко.

Той беше мъж, силен, с характер и използваше волята си. Тя бе жена и се отдаваше на желанията си като мастурбираше често. Той упражняваше контрол върху себе си чрез волята си, а тя се отдаваше на себе си до пълно сексуално изтощение и липса на контрол.

Обикновено първо се поражда страстта, която е причината и за спонтанния, първичен секс между мъжа и жената, както се случва по филмите още на първата среща. След това, по-късно, в следващите месеци се поражда любовта, за да достигнем до някакъв "happy end".

Истината,  е че това, което държи любовта жива, не е самата любов. Да, тя е вдъхновителка за поети и литератори и всякакви други творци, но любовта е безлична и често твърде хипотетична без истинската подправка.

Страстта!

Любовта умира без страст и това е причината поради, която повечето двойки се разделят. Не поради липса на любов, а поради липса на страст в любовта.

Те пишеха своята история с обърнат край. Любов, която завършва със страст. Всъщност това в никакъв случай не е краят на тази любов, именно поради страстта, която остава жива в и след раздялата.

Двойки, които се разделят с жива страст в действителност никога не могат да се разделят истински. Те се виждат отново и отново. Или търсят начини да се намерят и срещнат дори и години след раздялата си. И то не, за да си говорят за любовта на поетите и да си държат ръцете, а за да правят секс.

Това Е и такава Е страстта!

В този смисъл големият Eрих Мария Ремарк пише в „Триумфалната арка“:

"– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това...То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”.

Приятелството е скверно за сексуалната любов, защото там където то се е настанило, липсва страстта. Защото страстта означава секс, а щом правим секс, значи не сме приятели. Чистотата на приятелството изключва сексуалността.

Контролът и безконтролността…

Той и тя…

Волята и действието на завоевателя и безволието и бездействието на отдаването. Тя беше по-силна и можеше да управлява страстта си без да упражнява никакъв контрол над нея.

Той вече чувстваше първите признаци на умората, която неминуемо се появяваше при системното налагане на волята над инстинктите.

Инстинктите бяха по-силни, именно, защото са инстинкти. Раждаш се с инстинкти, те се предават от поколение на поколение, закодирани са в гените ти.

С воля не идваш на този свят. Тя се развива по-късно в живота и то само, ако искаш.

Първите признаци на умората, понякога предизвикваха леко потрепване на пръстите му, в иначе напълно овладените му длани. А главоболието вечер от натрупаната, неправилно в главата сексуална енергия понякога ставаше непоносимо. Той не пиеше болкоуспокояващи, защото нямаше смисъл да успокоява симптом, за сметка на страничните ефекти от лекарствената химия в други органи, в тялото му.

Тя…

Все по често мислеше за нея, сутрин, късно вечер, в празното легло, в което най-силно усещаше умората и самотата си.

Тя…

Която знаеше желанията му и ги харесваше, удовлетворяваше ги с истинско и неподправено удоволствие.

Тя…

Която обичаше властта да управлява неговите желания.

По дяволите! Трябваше да се ожени за нея! Страстта и взаимната изгода бяха напълно достатъчни причини. Повече от достатъчни! А той бе правил много по-безразсъдни неща при много по-малки основания да ги направи.

Той се уплаши! Което го хвърли във водовъртеж от мисли, безконтролно препускащи в главата му. Уплаши се от силата на желанията си, от невъзможността да ги контролира и от перспективата друг човек да може.

- Какво направи с мен?! – Какво направи с мен?! – Да ме управляват топките ми! – И тази дето ги е стиснала! – Гласът му кънтеше в ехото на хола му и изчезваше в пламъците на камината, в които тя се взираше, наблюдавайки играта на огъня.

- Нежно.

- Какво?!

- Казах, че тази, която управлява „топките ти“, ги е стиснала…нежно. – Тя отпи от кафето си и го погледна в очите.

- Ооо, какво благодеяние! Благодаря, милейди! – Ще спя спокойно през оставащите ми нощи – живот! – Една дяволска жена ме управлява…нежно! Стискайки ме за тестисите! – Няма как да пропусна скритото предупреждение, че трябва да бъда много послушен, за да не се промени „нежността“ към нещо ужасяващо! – Господ да ме пази!

- Ожени се за мен!

- Господи! И дума да не става! Ние ще се разделим и то още сега! Веднага!

- Щом така искаш…- Тя остави чашата си и стана от дивана. Беше прелестна! Само два копринени чорапа с фина дантела върху бедрата  украсяваха тялото й. Беше купил тези чорапи при последната си командировка. На път за летището се сепна, улавяйки се да мечтае за нея, обута в тези чорапи. Властта й над него имаше способността да се премества през океани и континенти и да го следва навсякъде където отидеше.

Тя облече роклята си, огледа се, търсейки бикините…Не ги намери. Обу обувките си и преметна палтото през ръка. Всеки неин жест бе съвършен. В случая този бе упрек към обноските му на джентълмен, който не й бе помогнал да си облече палтото. Та той беше смазан!  За Бога! Разделяше се, прогонваше от живота си единствената жена, която бе желал с цялата, истинска страст на мъжествеността си.

Още по-лошо! Той знаеше къде са бикините й, но не й каза. Жалък идиот! Това съм аз! Мислеше за себе си, обърнат с гръб към нея и също взирайки се в огъня, както бе правила тя преди малко. Сякаш огъня можеше да ги спаси от страстта им, като я изпепели, бивайки по-силен.

- Сбогом! – Тя затвори тихо вратата. Безсмислено усилие, токчетата й кънтяха по мраморния под на коридора като зловещи удари в главата му.

- До следващия път, до онзи път, в който ще се оженя за теб, защото всеки ден и всяка нощ без теб са моите 24 часови кръгове на ада…

Извади бикините от джоба на панталона си и предателските сълзи на капитулацията му опариха черната дантела на безволието му…

 

 

Всяка прилика с действителни лица

и събития е случайна

17.09.2017г.

Юлияна Шапкарова

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature