Той открил, че колкото по-отдалечена била една галактика, толкова по-бързо се отдалечавала от нас - това е Законът на Хъбъл. Отдалечаването на галактиките означавало само едно: Вселената се разширява. Към това толкова невероятно откритие Хъбъл подходил с предпазливостта на учен. Това бил същият импулс, който подтикнал Айнщайн да се усъмни в предсказанията на теорията си. Но когато Жорж Льометр чул за твърденията на Хъбъл, той разбрал, че това било доказателството, което очаквал. През 1931, докато Айнщайн бил на посещение при Хъбъл, Льометр издебнал момента да им направи изненадваща визита.  Представете си тези три невероятни идеи в една стая по едно и също време - красивата теория на Айнщайн за общата относителност, засягаща пространство - времето, елегантните математически решения на Льометр...

според които е възможно разширение от един първичен атом, първична звезда, и доказателствата на Хъбъл, получени чрез наблюдения, които проследяват движението на галактиките от това начално разширение. Когато теорията се съчетае с наблюденията, науката често прави огромен скок напред. На тази среща са поставени основите на съвременната космология. Поглеждайки назад, разпознавам основите на собствените си трудове.

Льометр трябвало да премине през теорията на Айнщайн, и представяйки това на Айнщайн да отстоява упорито твърденията си, прилагайки за доказателство наблюденията на Хъбъл. Айнщайн започнал да се убеждава в доказателствата за разширяването. Той постепенно осъзнавал, слушайки Льометр, че е направил огромна грешка, вмъквайки тази космологична константа, която да компенсира естественото разширяване, което следвало от теориите му. В края на срещата Айнщайн се изправил и казал: «Това е най-прекрасното нещо, което съм виждал." От този ден Айнщайн нарекъл корекциите, които направил на теорията си, «най-големия гаф" в живота му.

Делото на Хъбъл, Льометр и Айнщайн според мен са Големият взрив в космологията, защото оттам е произлязла съвременната космология. Началото е дадено от Хъбъл, който пръв открил какво всъщност са мъглявините, после и установявайки движението им, това широкомащабно движение на Вселената, разширяването, как то било свързано с теорията на Айнщайн, преди милиарди години и оттук е произлязла космологията. Бях запленен от разширяването на Вселената още като ученик, когато за пръв път чух за това. Но много учени не харесали идеята, че Вселената имала начало, момент на Сътворение. Сред тях бил и един британски математик от Университета в Кеймбридж.