Астрономът Птолемей се опитал да обясни това противоречие с помощта на математиката. Той нанесъл корекции в планетарните орбити, преначертавайки пътищата им като кръгове в кръгове, всички идеално вписващи се в една сфера от фиксирани звезди. А в центъра на Вселената била Земята. Птолемей живял около век след смъртта на Христос. Новата Християнска църква много бързо се вкопчила в модела на Вселената, който поставял нас, божиите създания, в нейния център. Космологията на църквата е космологията на Битието и това, което поддържало същите идеи, както са описани в Битието, било одобрявано. За онези, които разбирали математическия модел на Птолемей, това бил модел, който можел да прогнозира разположението на планетите със задоволителна прецизност.

От друга страна, няма доказателство, което да обори идеята на Битието. Днес идеите на Светото писание се подлагат на проверка чрез експерименти, извършвани в небесата. Стабилният растеж на технологиите през годините ни даде възможност да изпитаме теориите си за Вселената. Но преди чрез наблюдение да бъдат получени тези подробни доказателства, вярата в която и да било теория често било въпрос на сляпо доверие и убеждение, а не резултат от някакво научно наблюдение. Моделът на Птолемей за Вселената не бил оспорен цели 1500 години, като през цялото време бил утвърждаван от Църквата, която по това време била средище на науката.

Господи, приеми даровете ни. Освети ни чрез нашите приношения и дай ни спасение. Преобладавало виждането на Птолемей за Вселена, утвърждаваща нашето превъзходство. За Земя, която, изглежда, не се движела. И ако простият опит не бил достатъчен, за да подкрепи идеите на Птолемей, той получил подкрепата и на властите. Католическата Църква като цяло през вековете от времето на Птолемей в продължение на над хиляда години била образованият светоглед. Птолемей не смятал за разумно да има нещо друго, а не Земята, в центъра не толкова от астрономически съображения, а защото, в края на краищата, ако не сте свикнали с това, изглежда невероятно Земята да се движи.

И Птолемей каталогизира няколко очевидни причини, които са оскърбление за здравия разум като: защо не падаме от Земята, щом тя се върти или как могат да летят птиците, след като би трябвало да има силен вятър и т.н. Тези доводи имали достатъчна тежест според Птолемей. До 16-ти век последователите на Птолемей се сблъсквали с все повече противоречиви наблюдения. Учението на Църквата скоро щяло да бъде опровергано от един от собствените й учени-свещеници.