Заедно с още много други неща, които излизаха наяве по същото време, наистина заби последния гвоздей в ковчега на теорията за стационарната Вселена. Смятам, че би било трудно да се поддържа или открие източника на фоновата радиация в една стационарна Вселена. Говори се, че Льометр чул за откритието само дни преди смъртта си. През 1978 най-високата научна награда била присъдена на Боб Уилсън и колегата му Арно Пензиас. Минаха около 13 години, преди да получим Нобеловата награда. Нобеловата награда се дава за открития. Тя не се дава за най-добър физик или най-добър учен, тя се дава за открития, които са интересни или полезни за човечеството. Все още ми е трудно да се поставя в една категория с Айнщайн, но осъзнавам, че откритието е важно и смятам, че съм имал късмета да бъда на правилното място, когато това се случи, и се радвам на резултатите му.

Фоновата радиация бе открита, докато завършвах доктората си. Най-после имаше доказателство, получено чрез наблюдения, което да потвърди труда ми. Постъпих в университета в Кеймбридж, защото исках да работя с Хойл върху космологията и разширяването на Вселената. За мой късмет не получих желания научен ръководител. Когато Стивън дойде в Кеймбридж, той се надяваше да работи с Фред Хойл, но по това време Хойл не приемаше нови студенти и аз бях единственият друг преподавател в отдела, който можеше да ръководи студенти по космология, върху което искаше да работи Стивън. Така станах негов научен ръководител и заедно обсъдихме много проекти. Стартът ми в Кеймбридж бе несполучлив. Тъкмо бях получил диагнозата за ALS или моторно двигателна невропатия, и нямах представа дали ще доживея да довърша доктората си.

Имах и затруднения в откриването на проблем за дисертацията си. За да станете Доктор на науките, трябва да напишете дисертация, която представлява съществен и оригинален принос към познанието, което е тежко изискване, а и много неестествено, тъй като от вас се очаква да сътворите този особен съществен оригинален принос към познанието за период от три години... Така сте изкуствено принуден да постигнете този важен резултат за определено време. В случая със Стивън първите му две години бяха мудни, защото тогава космологията бе слабо развита и не можеше да открие достатъчно добър проблем, а и аз не можах да му помогна. Времето изтичало. Оставала по-малко от година, когато най-после бил открит достоен проект.

Хокинг се заел с разработването на теория, която да описва точните условия за Големия взрив. Вдъхновила го работата на едно младо научно светило. Роджър Пенроуз по онова време ми бе добър приятел. Той работеше над един проблем, който го доведе до забележително откритие, което по мое мнение е най-важният принос към Теорията за относителността след най-ранните й дни около 1916г. Проблемът включваше не цялата Вселена, това по-късно бе приносът на Стивън, а една звезда. Когато една голяма звезда изчерпи горивото си, тя се свива. Само една звезда на хиляда е достатъчно голяма, за да се свие в това, което наричаме черна дупка. В сърцевината на черната дупка цялата звездна материя ще бъде смазана в една безкрайно плътна точка, наречена сингулярност.

Смятало се, че това може да стане, само ако звездата е напълно симетрична, за да може да се свие еднакво във всички посоки. Но изглеждало невъзможно една звезда да притежава такова качество. Идеята на Пенроуз била да докаже, че ако една звезда е достатъчно голяма, тя може да се превърне в сингулярност, независимо от формата си. Стана така, че по мое предложение Стивън Хокинг посети един семинар на Пенроуз, в който той обяви резултата си. Малко по-късно Стивън ми каза: «Я вижте можем да приспособим теорията на Роджър към цялата Вселена." В известен смисъл Вселената е като огромна звезда, естествено, Вселената се разширява, но ако мислено обърнете времето назад, тогава Вселената се свива. Тя е като огромна свиваща се звезда. Вероятно може да се докаже, че в такова свиване резултатът отново ще е сингулярност.

Връщайки се към нормалната посока на времето, това би означавало, че произходът на Вселената от Големия взрив би трябвало да е сингулярен. "Да работя ли върху това?" Казах му "това звучи много добре, Стивън, да, смятам, защото това би било велико откритие." Той си тръгна и през последната си година доказа първата си теорема за сингулярността на Вселената, че на базата на някои основателни предположения, Големият взрив би трябвало да е сингулярен. Получих степен Доктор на науките за това, че показах, че Общата теория на относителността на Айнщайн налага заключението, че Вселената трябва да е започнала с Голям взрив. Тя може да се е свила, отскочила и отново да се е разширила.

От атома на Льометр до моята работа бяха изминали само няколко десетилетия. Случаят с Големия взрив почти бил приключен. Почти. За да могат да се формират галактиките, ранната Вселена трябвало да има неравномерности- по-хладни и по-плътни пространства, където материята да се съедини. Но радиационният сигнал, уловен от антената на Боб Уилсън, би трябвало да отрази това. Вместо това, шумът изглеждал еднакъв във всички посоки. Ако моделът на Големия взрив бил наистина верен, защо нямало поне леки неравномерности в сигнала? Един млад космолог в Калифорния щял да осигури окончателното потвърждение на Големия взрив.