|
Аз съм Уилям Брандън, 7-ми граф на Рос, пра-правнук на третия граф, който също се е казвал Уилям. Неговото голямо постижение било построяването на голям 180 сантиметров телескоп, наричан Левиатанът на Парсънс. Това бил най-големият и най-мощен телескоп в света до настоящия век. Пра-прадядото на Брандън построил своя телескоп през 1850г в блатистата местност извън Дъблин. Той сам правел всичко, от което се нуждаел. Правел го в една леярна, която направил от дъното на лодка, чието гориво бил торф от местните мочурища. Той извличал максимума от всички налични ресурси. Мисля, че той е искал да види неща, които никой преди него не е виждал. Той канел големи учени и астрономи от целия свят, за да им покаже какво е видял тук, в Пър.
Това било изумително за времето си, защото повечето ранни астрономи ревниво пазели тайните си, а той не искал да го прави, той желаел да сподели откритията си с всички. Днес графът има посетител във връзка с телескопа. Казвам се Франсиско Диего, занимавам се с оптичен дизайн в Лондонския Университет и имаме намерение да направим ново огледало за този телескоп. Антиката, която Диего реставрира, е работила точно като нютоновия телескоп. Образите от космоса се концентрирали върху вдлъбнато огледало. По времето на Нютон огледалото било с диаметър 12см. 200 години по-късно това на графа било с диаметър 180 см. С телескопи като този на Галилео или Нютон можете да видите само Слънчевата система. Имам предвид Луната, Слънцето, планетите и почти нищо повече. Разглеждах вашата библиотека и открих тази книга. Това са протоколи на Кралското Общество от 1850г или нещо подобно. А тук е прекрасната рисунка на третия граф на Водовъртежа. Да, галактиката Водовъртеж. Първият път, когато галактиката Водовъртеж е била видяна. Телескопи като този на графа на Рос дали нови подробности за далечните прашинки светлина, които били смятани за странни газообразни облаци в покрайнините на нашата галактика. Осъзнаването, че това всъщност са други галактики, щяло да стане след още един концепционен напредък. Вселената отново трябвало да се преразгледа, този път заради светлината, пренесена през времето и немислимите разстояния на пространството. Спектроскопията е анализът на светлината. Информацията, която получаваме от звездната или слънчевата светлина, или от светлината изобщо, е огромна. Спектроскопията е открита в началото на 19-ти век от един немски физик - Джозеф Фон Фрауенхофер.
|