|
Хиляди години хората са си задавали въпроси за Вселената. Дали се простира вечно или има граници? И откъде се е появило всичко. Дали Вселената имала начало, момент на Сътворение, както учела Църквата? Или е съществувала вечно, както вярвали много философи. Спорът между тези два възгледа се е водел векове, без да се стигне до някакво решение. Но докато растях, дебатът на практика бе решен. Един възглед за Вселената надделя. Какво е запалило искрата на Сътворението? През половината 20-ти век най-добрите умове на космологията били погълнати от този въпрос и борбата между двете непримирими теории. Всичко започнало точно тук.
Намираме се на височина малко над 1600 метра и от океана полъхва хлад, а ние сме над слоя, който е в басейна на Лос Анджелис долу. В атмосферата има капак от налягане, който задържа топлия въздух и мъглата долу и оставя приятния хладен въздух да се движи над планинския връх. Образите тук са най-чистите и ясни в целия Североамерикански континент. Маунт Уилсън в Лос Анджелис бил избран за построяването на най-големия и оптически перфектен телескоп, известен на света. Наблюденията, извършени с него, щели да подложат на съмнение възгледите ни за космоса. Но по същото време,сякаш това чакал, Албърт Айнщайн вече търсел собствени отговори на някои въпроси. Неговата Теория на относителността съдържала пророчества, но той бил обезпокоен от едно озадачаващо противоречие: Моделите на Вселената в Общата теория на относителността са на една Вселената, която или се разширява, или се свива, те не могат да бъдат статични. Това безпокояло Айнщайн. Неговото убеждение, че Вселената е статична, било толкова силно, че той не разбирал разширяването или свиването на Вселената като предсказание на теорията, а го възприемал като проблем, който трябвало да се преодолее чрез някаква промяна в теорията. Айнщайн отхвърлил възможността за разширяваща се Вселена, изключвайки я от теорията си. Той просто подправил формулите си с т.нар. космологична константа. Но Айнщайн трябвало да бъде по-самоуверен. Това щял да му го каже един католически свещеник. Името му било Джордж Льометр.
|
Коментари
На тази база може да се изградят множество космологични модели, дори на ръба на фантастиката. /мои версии/1. вариант: Цикличната вселена след като се свие, пропада в собствената си "черна дупка", след което по някакви необясними причини избухва отново. 2. Вариант: Цикличната вселена пропада в собствената си "черна дупка", но поради колосалната инерция и невъобразима маса, продължава в същата посока и избухва, но с обратен знак в едно "антипространств о" и едно "антивреме". Тоест, появява се "Антивселена", но с "антиматерия" и всичко "анти". 3. Вариант: При свиването си Вселената пропада в собствената си "черна дупка", но поради невъобразимите условия , съществуващи в нея - колосално налягане и температури от порядъка на милиарди - милиарди градуси , материята се разпада на някакви енергийни компоненти /не зная как да ги нарека/, вследствие на което гравитацията изчезва , ефекта на "черната дупка" също изчезва и се създават условия за нов "Голям взрив". Което е и началото на "Нова Вселена". Разбира се, последните версии, сам си ги изфантазирах и не претендирам за достоверност /може и да не съм първият/, но по принцип тези космологични теории винаги балансират на ръба на фантастиката.
Това е възможно да се случи при положение, че константата на Хъбъл е над необходимия праг като цифрово изражение. Поне досегашните изследвания дават обратни показания, но съществува и много тъмна материя, неизследвана.
RSS на коментарите по тази тема