Първоначално Църквата не осъзнавала, че предстояли драматични промени. Но когато италианският учен Галилео Галилей дръзнал да публикува еретичната идея на Коперник, Ватиканът предприел действия. Намираме се на последния етаж на Вила Ил Джулиело, мястото, където Галилей прекарал последните 10-15 години от живота си, най-трагичната част от живота му, като затворник. Той бил осъден да не напуска къщата, да не приема гости и затова това място в началото било много щастливо, а в края му донесло много мъка. Изолацията била мъчение за Галилео, но в самотата неговите проучвания придобили ясни очертания. Единствената работа,която можел да върши през периода на затворничеството в собствения му дом била завършването на законите за движението.

Кеплеровият модел повдигнал някои смущаващи въпроси. За да може денят да се сменя с нощ, Земята трябвало да се върти със скорост 1600 км/ч. Защо тогава не падаме от нея? Първите впечатления на всеки, например едно петгодишно дете, което не е ходило на училище- ако го попитате дали Земята се движи, то ще отговори "не". То няма да има ни най-малка представа - такава била ситуацията не само за децата, а за всички по времето на Галилео. Галилео ни най-малко не се съмнявал, че Земята се движи. Той осъзнал, че ние не усещаме това движение, просто защото се движим заедно с нея. Но той не можел да обясни кои сили ни задържат на повърхността й. Докато изучавал законите на движението, той копнеел да може по-ясно да види небесната твърд.

В края на 1609г той научил, че се продават някакви странни предмети, които представлявали тръба със стъкълца и които изпълнявали странна функция. Този инструмент идвал от Холандия и се продавал като играчка. Когато Галилео го взел, от играчка той го превърнал в инструмент. Той използвал увеличителната способност на телескопа, за да наблюдава небето. Това е голяма крачка в неговата кариера, а също и в историята на съвременната космология. Това ново изобретение, преработено в научен инструмент, щяло да преобърне нашето възприятие на небесата. Галилео вече можел да види светове, които само си бил представял. Според църквата те трябвало да бъдат идеални сфери, обикалящи Земята. Но не било така. Луната съвсем не била толкова гладка и обла, както вярвали хората, а имала долини и планини, точно както на Земята.

Той продължил и с други небесни тела, започнал да наблюдава Меркурий, Марс. Но бил запленен от Юпитер. Той започнал сериозно да наблюдава Юпитер през 1610г и бележките в дневника му са много трогателни. Той пише: "Открих едно необикновено тяло, което обикаля около Юпитер", 7 януари, ако си спомням правилно. А на следващия ден той извършил|наблюдения с телескопа точно по залез. Невярвайки на очите си, той скицирал това, което видял. След няколко дни му станало ясно, че тези луни, както ги нарекъл, били четири и били спътници, тъй като извършвали ритмични и циклични действия около тялото на Юпитер. Нещо, което обикаля Юпитер, не би могло да обикаля Земята.

Църковният модел на Вселената бил разклатен. Когато напълно се убедил, Галилео предприел решителна стъпка- той започнал да публикува и да пише трудове, в които казвал, че не можем повече да се придържаме към модела на Птолемей. Това, което пишело в Библията за положението на Слънцето и движението му около Земята, вече не било валидно. Галилео влязъл в пререкания с властите, книгата на Коперник била отречена и подложена на коригиране. Галилео бил призован в Рим пред Трибунала на Инквизицията. Накрая бил осъден. Заплашен от изгаряне на кладата, Галилео се отрекъл от твърденията си. Той бил осъден да прекара остатъка|от живота си под домашен арест.

Това е началото на конфликта между науката и религията, науката и теологията и неговото развитие щяло да продължи в много следващи етапи от съвременната епоха. Искрицата се разгоряла в огън и за тези, които идвали след него, наблюдението на небето се превърнало в поглъщащо търсене. До ден днешен ние се взираме в космоса със същото удивление, което е изпитвал и той. Наблюдението е почти мистично занимание. Това е акт, който ме свързва с останалата Вселена. Понякога се питам дали някой там не гледа към мен. Питам се дали техният телескоп е по-голям от моя. Съвременните телескопи отчасти зависят от подобренията, направени от човек, роден в годината на смъртта на Галилео - Исак Нютон.