Благодарение на Хъбъл сега знаем, че в рамките на обозримата Вселена има около 100 милиарда трилиона звезди, това са много звезди. А сега, благодарение на най-новите открития, знаем също това, в което сме вярвали, но не сме могли да докажем. И това е, че много от онези звезди имат планети. Така че, в обозримата Вселена има и безброй трилиони планети. Това е едно от най-поразителните постижения на Хъбъл, каквото е било и за неговите предшественици. Колкото повече научаваме за Вселената, толкова ролята ни в нея изглежда по-скромна. Две трети от звездите, планетите и живота, ако има такъв, във Вселената, са милиарди години по-стари от нас. И ако попитате какво означават един милиард години в историята на живота, бих ви казал: Преди един милиард години най-висшата форма на живот на Земята били червеите, преди три милиарда години най-висшите форми на живот на Земята били бактериите.

Така че, трябва да се запитаме, бидейки толкова горди с постиженията си, къде е нашето място в космическата перспектива на живота, ако повечето от онези същества там, ако има такива, се явяват спрямо нас както ние спрямо червеите на тази планета? И с това не целя да ни омаловажавам, а само да предположа, че най-великите постижения на човечеството все още ни предстоят. Самаряните и вавилонците били първите, които започнали да изучават небесните механизми. Техните открития прокарали пътищата за древните Гърци, които ги следвали. Те можели да видят звездите и да си задават въпроси за небето и небесата, но в действителност разполагали с много малко информация- само това, което било видимо за очите им. Те мислели, че всичко, което познават, е произлязло от водата. Очевидно за тях водата е била много важна субстанция, затова те й придавали космическа значимост.

Те смятали, че небесата представляват множество дупчици и тези дупчици били звездите. А точно зад тях имало божествен огън. Гърците отдавна били обяснили това, което виждали, чрез митове и легенди. Сега те започвали да използват и разум. Те смятали, че трябва да открият по-точен начин за представяне на възгледите си за Вселената, и този начин драматично се оказал математиката. Родила се науката за логиката. И дълго поддържаните предположения били подложени на съмнение. Когато видите, че в далечината се приближава кораб, вие не го виждате веднага целия, а виждате как той постепенно изниква на хоризонта, сякаш се издига от морето. Така те се усъмнили в идеята, че Земята е плоска. Доказателството, че Земята е кръгла, трябвало да бъде убедително.

Философ на име Ератостен провел един от първите научни експерименти. Идентични предмети върху една плоска Земя би трябвало да хвърлят идентични сенки. Така по едно и също време на деня на две места на голямо разстояние едно от друго той подложил твърдението на проверка. По един красив начин той направил откритие, използвайки две пръчки. Той забелязал, че идващите от Слънцето лъчи създавали различно количество сянка при всяка от пръчките. И тъй като всяка от пръчките хвърляла сянка с различна дължина, земната повърхност би трябвало да е заоблена. От ъгъла на сенките Ератостен успял да изчисли, че обиколката на Земята била 40000 километра, което се различава само с около 160 километра от днешните измервания.

За първите си ученици математиката хвърлила светлина върху божествените тайни. Самата Земя се подчинявала на нейните закони. Математическата дисциплина дарила на гърците основни постулати. Те осъзнали, че с помощта на математиката можели да разработят теории и приложения за всякакви явления от различно естество. Но красивите математически теории не винаги са подкрепени от наблюдения. В първите дни на астрономията древните гърци разбрали, че небесата не са чак толкова съвършени, колкото си ги представяли. Вглеждайки се по-внимателно в небесата, те започнали да забелязват, че движението на звездите не се подчинява на тяхната логика.

Ако всяка нощ излизате навън и гледате внимателно на юг, след 2-3 дни ще видите 5 звезди и това е нещо необичайно спрямо другите звезди в небето, които не променят положението си. Те сякаш се движат от запад на изток, понякога сякаш стоят неподвижно, а после отново започват да се движат от изток на запад. Гърците били открили 5 небесни тела, които са близо до нас. Те ги нарекли "planetas", или скитници. Те вярвали в една Вселена, която се намира в идеално равновесие. Планетие, убедени били те, били идеални кълба, движещи се във величествени кръгови орбити. Но наблюденията показвали друго.