Работел в компания, произвеждаща лещи за астрономите. Той бил много методичен, записвал всичко, което правел, и, за щастие, ние имаме тези текстове за неговото, по собствените му думи, фантастично откритие. "В затъмнена стая пуснах лъч слънчева светлина през един тесен процеп в щората към една призма. С телескопа открих страшно много ясни и бледи вертикални линии, пресичащи спектъра, които са по-тъмни от останалата част от спектъра на цветния образ.  Някои изглеждат почти черни." Той не можел да си обясни произхода на тези линии, а просто забелязал, че част от спектъра липсвала. В криптираните следи на светлината Вселената разкрива истинските си цветове. Можем да видим химическата й структура. Светлината се създава в атоми.

Светлината се създава всеки път, когато електроните в тези атоми подскачат нагоре-надолу. Това е излъчваща или абсорбираща светлина с определена честота. Всеки химичен елемент има определено поведение. Електроните скачат на определени места. В зависимост от тези места е разположението на линията в спектъра. Ако линията се появява тук, можете да кажете, че това е водород, но ако се появи тук, не е водород, а натрий и т.н. Така в Слънчевия спектър имаме отпечатъците на много химични елементи, които можем да идентифицираме в лабораториите си, тъй като със същото оборудване вземаме спектъра на лампа, например, дъга на желязо и можем да възпроизведем същите линии в лабораториите си и когато сравним линиите от Слънцето с линиите от лампата в нашата лаборатория, съвпадението е идеално.

С помощта на спектроскопията било открито, че химическото съдържание на нашето Слънце е идентично с това на всяка звезда във Вселената. Нашето Слънце и самата ни Слънчева система е само една от безкрайния брой други такива. Може би ние самите нямаме специално място във Вселената. Химията на звездите е почти същата като химията на Слънцето, така че Слънцето става звезда, или звездите стават слънца. Това е голяма революция. Това е като революцията на Коперник, когато е била изоставена идеята, че Земята е център на Вселената. И вие си казвате, ами щом Земята не е вече център на Вселената, сега Слънцето може да е център поне на Слънчевата система и това е била една голяма революция в науката.

Сега има друга революция, в която казваме, че ние не сме нищо особено, тъй като телата ни, собствената ни химия, кръвта ни, костите ни, кожата ни, са изградени от водород, азот, кислород, натрий и т.н. А водорода, кислорода и т.н. откриваме в мъглявините, в звездите, във Вселената. Така че, това е същата химия и в нея няма нищо по-специално. Светлината се оказва един вестоносец - колкото бърз, толкова и информативен. Новините, които тя носи не са само за химическия състав. Тя ни сигнализира и за движението на самата Вселена. Това откритие донякъде дължим на Кристиан Доплер.

Доплеровото отклонение е вероятно един от най-важните инструменти на астрофизиката, бих казал и на космологията, защото то е нашият скоростомер, чрез него измерваме скоростта на почти всичко във Вселената. Доплер предположил, че когато един обект се движи, излъчената от него светлина изглежда променена. Не можем да се наблюдаваме това в ежедневието, защото светлината се движи твърде бързо. Но ние чуваме същия ефект. Звукът също се разпространява чрез вълни. Когато се приближава, вълните се сгъстяват, когато се отдалечава,вълните се разтягат. Промяната на нивото на звука е доловима и е известна като Доплерово отклонение.

Анализирайки звездите, учените открили, че Доплеровото отклонение е валидно и за светлинния спектър. Ако източникът на светлина се движи към нас, Фрауенхоферовите линии се отклоняват към синия край на спектъра. Ако източникът се отдалечава, линиите се отклоняват към червеното. Тези особени модели на звездната светлина доведоха зората на една нова ера в космологията. Вече можем да разберем не само състава на Вселената, но и как се движи тя. Голямото откритие дойде от анализа на светлината от дълбините на Вселената. Светилната, видяна през мощни нови телескопи в Америка. Те разкриха детайли от Вселената, невиждани дотогава.

Всички знаели какво представлява галактиката Млечен Път- множество от милиарди звезди, сред които е и Слънцето, но никой не знаел какви са малките петънца мъглявинен материал, които приличали на спирали и палачинки и т.н. Според някои галактиката Млечен Път била цялата Вселена, а малките спирали били струйки газ от тази Вселена. Най-прочутият човек, работил в Маунт Уилсън, бил Едуин Хъбъл, който дошъл тук много млад, веднага след военната си служба през Първата световна война. Хъбъл имал невероятната дарба да открива важните проблеми. Най-интригуващият проблем бил поставен от графа на Рос и неговите съвременници. Какви били тези чудни светове, които ги вълнували? Хъбъл искал да разбере.

Възползвайки се от изключително ясната атмосфера над Маунт Уилсън, която е най-добрата на континента, той успял да различи отделни звезди в тези облачета от газ, наречени мъглявини. Това само по себе си означавало, че те не са струйки газ в нашата галактика, а самостоятелни галактики, всяка съдържаща милиарди звезди, и че истинската Вселена е населена с безброй отделни Вселени като нашата галактика Млечен Път. Измерените от него разстояния били изумителни за тогавашните астрономи. Той открил, че най-близката до нас мъглявина Андромеда е отдалечена на поне милион светлинни години, а светлинната година е 10 трилиона километра- много огромно разстояние, далече отвъд края на нашата галактика Млечен Път.

С това откритие за първи път сме узнали колко голяма е Вселената. Междувременно на сцената изгряла Доплеровата теория под вещия поглед на колега на Хъбъл. Весто Слайфър започнал да анализира светлината. Всички наблюдавани от него галактики имали отклонение към червеното, те били отклонени към по-дългите вълни, което означавало, че се отдалечават от нас. Изнасяйки този доклад, Слайфър пожънал бурни аплодисменти. Никой не осъзнавал какво означавало това, но всички предчувствали космическата значимост на този факт. Откритието, че галактиките се отдалечават от нас, било забележително, но и озадачаващо.

Слайфър и Хъбъл не знаели, че един неизвестен немски физик бил на път да открие обяснението. Неговият нов модел на Вселената щял да бъде не по-малко радикален от предшестващите го. Сред предвижданията му било и прозрението, че Вселената бързо се разширява. Интересното е, че това прозрение дошло от един патентен чиновник, който не бил показал никакви академични заложби. Името му е Албърт Айнщайн.