Джордж Смуут се заел с откриването на температурни колебания в ранната Вселена- малки несъвършенства, които щели да отбележат бъдещите родни места на галактиките. За да е вярна теорията за Големия взрив, трябваше да погледнем навън и да видим тези несъвършенства, които да ни кажат как се е формирала и започнала да се разширява Вселената, а също и кои щели да бъдат семената на голямата структура, която виждаме, т.е. звездите и галактиките и галактическите купове, всички онези неща, които трябва да са там. В началото си мислите, така би трябвало да го открием много лесно, ще насочим антената нагоре и ще видим каква е температурата, после в тази посока и ще измерим температурата, ще сравним и ще можем да видим колебанията.

Когато започнете да осъзнавате, че тези несъвършенства ще са едно на хиляда, едно на стотици хиляди, експерименталното предизвикателство се оказва голямо. С насочващи фуниевидни антени като тези на екипа на Боб Уилсън Смуут започнал серия от експерименти. Той се заел да създаде подробна карта на радиацията от Големия взрив, която щяла да разкрие студените петна, където после щели да се образуват галактиките. Само едно нещо стояло на пътя на Смуут към неговите данни- земната атмосфера. Той изстрелял гигантски хелиеви балони с дължина на футболно поле. Те трябвало да бъдат големи- полезният им товар тежал колкото малък автомобил. Но балоните са трудно контролируеми.

Екипировката на Смуут често се изгубвала или повреждала. Той се насочил към нещо по-управляемо-разузнавателните самолети U2. Но данните на Смуут изисквали време за събирането им. Горивото на самолетите се изчерпвало, преди да се направят достатъчно точни измервания във всяка посока. От самото начало ми стана ясно, че за да успеем, трябваше да излезем в открития космос. Оставаше само да чакам удобния момент, да чакам НАСА да обявят, че търсят нови идеи за експерименти със спътници, които да излязат в космоса. След години на чакане НАСА дала на Смуут този шанс. Първият сателит, отреден за космологията. КОБЕ.

Най-после, през 1989 влязохме в графика за сутрешно изстрелване. Бе ветровито. Членовете на екипа знаеха прекалено много, ще стане ли, няма ли да стане, имаше и усложнения. Единият беше с управлението на етапния тест и всички други неща, за които се тревожехме. После дойде време за изстрелването, имахме само няколко минути на прозореца и всичко бе наред. Внезапно се вижда второ слънце, което е огънят, излизащ от ракетата, чудех се какво става, не чувах никакъв звук, после осъзнах, че това е защото светлината е по-бърза от звука. После усещаш как гърдите ти вибрират, както когато застанеш до тонколоните на рок концерт.

Всичко се тресе и това нещо величествено се отлепва от земята и се издига и гледката е толкова зрелищна! Всички сме преплели пръсти и се молим всичко да е наред. КОБЕ завърши с грандиозен успех. В края още на първия ден направихме карта, която покриваше половината небе и бе най-добрата такава карта до момента, но тя бе нищо в сравнение с крайния резултат. Цяла година обработвахме данните, които бяха почти три милиона... триста милиона наблюдения трябваше да се обобщят, преди да получим карта, която да показва някаква интересна структура. Портрет на Вселената, каквато е била преди 15 милиарда години. В неговите щрихи има отличителни белези на обединяващи се звездни системи. Цветовете обозначават едва доловими температурни разлики.

Сините зони са по-хладни и именно тук материята започва да се струпва, за да формира галактиките. КОБЕ осигури здрави основи за Големия взрив. Не само, че теорията е вярна, но вече имахме представа как ще се формира структурата, можехме да узнаем как е била създадена самата Вселена. Проектът вече приключи, Институтът Смитсониън се подготвя да ознаменува историческото постижение на КОБЕ. Джордж Смуут посвети живота си на това да направи една единствена снимка на Сътворението. За религиозните хора това е като да видят почерка на Бог, когато е написал как ще създаде Вселената. Това е като да имаш пред себе си десетте Божи заповеди и да можеш да четеш, само че, вместо заповедите, това са указания за създаването на Вселената.

Ако можете да четете между редовете, ще узнаете рецептата за създаването на Вселената. В тази технологична катедрала се планира конструирането на наследника на КОБЕ- Планк Сървейър. Каквото и да разкрие той, Големият взрив изглежда безспорен. В първичния атом на Льометр открихме помирението между твърденията на Светото писание и точната наука. Най-после сме свидетели на зората на времето. През 1975 бях награден с орден от Папата за участието си в доказването на Теорията за Големия взрив. Върнах се във Ватикана през 1981 за космологическа конференция, този път при друг Папа. Той ни каза, че няма проблем да изучаваме Вселената след Големия взрив, но че не бива да проучваме самия Голям взрив, тъй като това бил моментът на Сътворението и Божие дело. Макар че науката и религията сега са единни, те все още не се понасят твърде добре.

Стивън Хогинг