Полярните сияния са може би най-величествените, грандиозни и красиви атмосферни явления, които човек може да види с невъоръжено око от земята. Те представляват неописуеми по своята мащабност и изключителност светлинни ивици в горните слоеве на атмосферата, на височина от 100 до 1000 километра от земната повърхност. Познати са на човечеството от хилядолетия, но човек е безсилен да опише очарованието и красотата им чрез думи. Както е казал един известен норвежки писател, след като е наблюдавал северно сияние в пълното му великолепие:

Шокиращата особеност в тази история е заявената разлика между миналото и бъдещето. Вселената започва развитието си от едно състояние с много малка ентропия: частиците са опаковани заедно равномерно. Тя еволюира и минава през състояние със средно голяма ентропия: състоянието, в което веществото е съсредоточено в звездите и галактиките, които днес наблюдаваме около нас. Окончателно тя достига едно състояние с голяма ентропия: почти празно пространство, характеризиращо се със случайно блуждаещи частици с ниски енергии.

Ранната Вселена е била забележително място. Всички частици, които съставят днес наблюдаваната Вселена, са били натъпкани в един извънредно горещ, плътен обем. И най-важното – те са били разпределени приблизително равномерно в този нищожен обем, средно, разликата в плътностите на различни места е била само около едно към 100 000. Постепенно, заедно с разширяването и изстиването на Вселената гравитационното привличане увеличава тези различия. Областите с малко повече частици образуват звездите и галактиките, а областите с малко по-малко частици се изпразват и образуват празното пространство.