 Какво се случва с Ерос и модерната регия и култура, които изглеждат необяснимо враждебни към него? Одри Лорд твърди, че възходът на порнографското е следствие от обезценяването на еротичността. Когато Ерос е забранен, той минава в нелегалност и затова е виждан само в своите сенчести форми, които са покварени и разрушителни, а не животворени и жизнеутвърждаващи. Заточен в несъзнаваното, където властва в своята сенчеста форма Ерос, днес теологически противопоставен на Агапе (любов, обич), е проектиран от християнската култура върху образа на дявола, който властва в ада, разглеждан като наказание за отъждествяването с тялото.
Ироничното в случая е, че тези, които презират Ерос, са често обладани
от Ерос: фундаменталисти свещеници, които изглежда не могат да нямат
любовни афери, или потиснати отци на църквата, които са измъчвали и
убили милиони жени, наричайки ги вещици, страхувайки се, че жените са
близо до дявола, защото тяхната „похот е неутолима”.
Голямото проклятие
върху тези, които ненавиждат своята сексуалност, е да бъдат обладани от
похот, но да намират секса празен, защото осигуравя физическо
разторване, но не и психологическо удовлетворение. Такава е съдбата на
изнасилвача, педофила, на упражняващия сексуален тормоз, у когото
похотта е рожба на един нагон за власт и господство, а не уважение към
самата жизнена сила.
Стархоук пише в „Истина или дързост” за трагедията
на най-лошата от мъжките социализации в едно общество, което се страхува
и осмива Ерос. Тя цитира една песничка на войниците във Виетнам, които
потупват първо техните картечници и после слабините си: „Това е моята
пушка (това е моя пищов) едното е за воюване, другото е за забавление.”
Психиката на изнасилвача е често срещана сред мъже, които са били
социализирани да разглеждат себе си като машини, жените като плячка, а
своя пенис като оръжие. Като припомня, че това би било немислимо във
време или място, в което мъжките и женските полови органи са били
символи на бога и богинята, Стархоук оплаква мъжа, който е толкова
откъснат от своята Душа и животворна сила на Ерос, че малтретира своето
собствено момиченце (Анима).
Този мъж, отбелязва тя, „никога не е имал
контакт с изворите на грижовността в себе си. Неговата собствена ценност
е била унищожена. Никой не ще възпее неговия пенис, който с издигането
си прави пустинята зелена и кара зърното да поникне в полята. Той живее в
осакатения свят...и сам е станал оръжие, което няма никакви други
потребности освен периодично обслужване и е в крайна сметка заменим,
излишен, чиято ценност е като една вещ, предмет, материална придобивка.”
Подобна дехуманизация е и съдбата на жени, които са били учени, че
техните тела са мръсни или нечисти, които не откриват гордост в
менструацията, нито истинска радост в сексуалността, нито чудо в
раждането. Това е вярно за жени, които се страхуват, че няма да имат
пазарна стойност без тяхната девственост и за жени, които смятат, че те
трябва да се постараят, така че мъжете да ги заобичат.
Вярно е за жени,
които се чувстват малоценни спрямо мъжете, независимо дали те укоряват
за тази малоценност своите суксуални части. Отричането на Ерос води до
разболяване, насилие, ревност, обезличаване на Цялостната личност и
другите, и в крайна сметка до загуба на жизнената сила и енергия.
Каръл Пирсън (Да пробудиш героите в теб)
|
