"Навсякъде и винаги, когато обществото счита живота за безполезен, трябва да гледаме през очите на Ерос. Когато му дойде времето, именно Ерос ще въстанови баланса между живота и смъртта, дори той и да се накланя в полза на смъртта."  Анри Бретон

"No mires para abajo" - "Не поглеждай надолу" е филм, който е поставен в еротичния жанр на седмото изкуство, но той трудно може да бъде определен като еротика.

Филмът представя един задълбочен поглед върху основни техники от Свещената сексуалност и начините за тяхното осъществяване на практика. Сюжета на пръв поглед изглежда повърхностен - любовна история между неопитен в сексуално отношение млад мъж и екзотична пътуваща скитница, част от еврейската диаспора / евреи, които са пленени или бягат в Египет, Сирия, Месопотамия или Персия/.

Мъжът е сомнамбул, който успява да преодолее заболяването си, след започване на любовната връзка с госпожица Елвира. Това е тънка препратка към лечебната и терапевтична сила, която се съдържа в техниките от Свещената сексуалност. Казвам "тънка", за да не кажа "повърхностна", тъй като сценариста е трябвало да обърне повече внимание на този момент. Вероятно стремежа филма да попадне в еротичния жанр на киното е повлиял и по тази причина възможността секса да бъде представен като лечебен процес е спомената съвсем бегло.

Интересни от психологическа гледна точка и по - точно символната психология са паралелите между състоянието сомнамбулизъм, Луната и нейното въздействие върху нашата планета и в частност върху човека. Жената като олицетворение на Луната или нейна умалена персонификация, която има своята непреодолима притегателна сила за мъжа.

"Ако Земята спрe да притегля моретo, тогава океаните ще се надигнат, като поток към Луната"

Важен момент от филм е този, в който двамата любовници избират специални имена за половите си органи, с които започват да ги наричат в последващите си любовни преживявания. Сценариста прави добър акцент върху този кадър, като недвусмислено намеква, че жаргонните имена или умалителни от рода на "малкия...", "малката..." не се уместни и подходящи при практикуване на лечебната любов.

Лично мен, освен всичко останало ме впечатли дълбокия символизъм, който има основно присъствие във филма. Още от самото начало сценария ни въвежда в символите на Ерос и Танатос, като изначални принципи на сътворението и разрушението. Трудно ще е за хора, които не познават поне отчасти символния език да схванат дълбочините през които ни превеждат авторите, чрез способите на киното.

Работата със символите е много интересен и задълбочен психически процес, който ни дава достъп до нашите по-дълбоки нива на съзнание. Там където разговорите от ежедневието губят своя смисъл и значение, тъй като несъзнаваното не познава и не си служи с логически връзки и взаимодействия. 

Около превода на заглавието има някои спорове и аз предлагам на вниманието ви още един различен поглед:

"След като изгледах филма, се върнах към заглавието и превода му на английски. "No mires para abajo" - кой гений го преведе като "Не поглеждай надолу" на английски? Не знам испански, но речникът показва, че думата "abajo" означава и "отдолу", "отвъд", там някъде, където не може да се види, а интересно е и колко e подобна думата "mires" - гледам, с английската "mirror" - огледало. Дали пък заглавието не означава нещо от рода на "Там, където не се виждаме" - тоест там, в огледалата, в които не се оглеждаме?" beeyond

Символния език примесен с любовно-еротичните сексуални техники правят от филма един шедьовър предназначен не само за ценители на седмото изкуство, еротомани, но и за психолози и терапевти. А също и за хора, които намират за ценно и важно да прилагат Свещената сексуалност в своя любовен живот, като по - висше измерение на сексуалния опит, чрез който да изразят любовта си към партньора.

Юлияна Шапкарова