Освен че трябва да следите целите жестови снопове и да внимавате дали има съответствие между словото и движенията на тялото, имайте предвид, че всички жестове трябва да бъдат тълкувани съобразно контекста на ситуацията, в която се използват. Ако например в някой студен зимен ден видите човек да седи на автобусната спирка, здраво обгърнал с ръце тялото си и забол брадичка в гърдите си, това най-вероятно означава, че му е студено, а не че е заел отбранителна поза. Но ако човекът срещу вас прави същите жестове, докато се опитвате да го убедите да купи идея, стока или услуга, която продавате, правилният превод на посланието му е, че той е настроен отрицателно и че с недоволен от цялата ситуация.

Човек, чиято ръка при ръкостискане създава усещането за „умряла риба“, обикновено бива възприеман като слабохарактерен. Но ако ръцете на човека са сковани от артрит, той ще се ръкува вяло и безжизнено, тоест като „умряла риба“, просто за да избегне болката от по-крепкото ръкостискане.

Обикновено художниците, музикантите, хирурзите и изобщо хората, чиято професия изисква деликатност и чувствителност на ръцете и на пръстите, избягват да се ръкуват, а когато са принудени да го сторят, често използват „умрялата риба“, като по този начин се опитват, повече или по-малко съзнателно, да предпазват своите „оръдия на труда“.

Възможно е човек, който носи медицински колан или е облечен в твърде тесни дрехи, да е неспособен да прави определени жестове, което пък се отразява върху цялостното „звучене“ на език на неговото тяло. Това се отнася до малка част от хората, но все пак, когато тълкувате нечий език на тялото, трябва да имате предвид как се отразяват физическите ограничения или неспособности на съответния човек върху движенията и жестовете му.