Методите за намеса традиционно са били съсредоточени върху подобряването на разстроените отношения, например на нещастните бракове или „трудното” дете в семейството. Повечето от тези методи имат клинична основа и се осъществяват от професионално подготвени специалисти – психиатри, клинични психолози, социални работници или специално подготвени консултанти. В последно време методите за практическа намеса се насочват към превантивни цели: стремеж да се осигурят на индивида, на двойката или на семейството умения, които да предотвратят или да минимизират проблема. В това си качество те се съсредоточават върху неразстроените отношения – тези, които функционират на адекватно или високо равнище на удовлетвореност и ефективност.

Тук попадат методите за обогатяване на семейния и брачния живот, както и методи за трениране на повишена чувствителност. В допълнение съществуват техники за самоподпомагане и организации, които могат да обучат на уменията, необходими за отношенията или да осигурят помощ в случай на разтройството им.

Други възможни източници на помощ са помощта или съвета от практикуващите лекари, неформалните съвети на приятелите, семейството, съседити и т.н. въпреки, че тези индивиди могат да не бъдат професионално подгтовени терапевти или консултанти, изследванията са показали, че те могат да помогнат чрез неформална „психотерапия” за преодоляване на кризисната ситуация.

Независимо че повечето от тези методи са ориентиране към по-близките взаимоотношения, има и методи, които са свързани с усвояването на уменията, необходими за професионалните и трудови отношения. Тук попадат широк спектър от програми за подготовка, използвани в обучението на менаджери и ръководители.