Неорганизираната социална общност е лишена от лидери, от структура. Когато се включват механизмите за образуване тези групи се превръщат в динамични. Временно може да се появи един или повече ситуативни личности. Поведението на тълпата се разгръща. Това разгръщане минава през:

1) Спонтанна идентификация на общия стимул, свързана с определена потребност – често има отрицателна емоция, идентификацията е свързана с определена потребност, която всеки сам осъзнава;

2) Разгръщане на циркулярна реакция, обединяваща множеството под един знаменател. Всеки се самоидентифицира;

3) Етап на лутане – множеството занае, че всички мразят стимула, но не знаят какво да правят, започват разговори, ескалация на чувства, етап на подготовка за съвместно действие;

4) Създаване на общ образ на обекта (често неадекватен), спрямо който ще се извърши действието. Това е резултат от общото творчество;

5) Етап на активация към действие – самоподканяне, самонасърчаване, на този етап възникват т.нар. спонтанни лидери;

6) Етап на конкретно действие – агресията, която обикновено е изместена;

7) Етап на заглъхване на фрустрационното състояние –постепенно агресията отшумява;

8) Етап на разпадане на тълпата.

Емоционалното състояние на индивидите в условията на тълпата:

1) Повишена емоционалност;

2) Повишена впечатлителност и внимание към отделни факти;

3) Повишена внушаемост и комфортност;

4) Намалена критичност спрямо действието на другите;

5) Понижена адекватност в преработката  на информация;

6) Наличие на безотговорност за собственото поведение;

7) Чувство за могъщество и идентификация с тълпата (защото е силна, могъща);

8) Чувство за безпомощност и анонимност;

9) Използване на стериотипни модели и агресивно поведение;

10) Пълно блокиране на механизмите за самовъзприемане и самоконтрол.

Професор Крумов