Всички човешки отношения в някаква степен се подчиняват на изискванията на закона. Освен това съществуват множество неформални правила, в необходимостта от чието спазване са убедени членовете на всяка дадена култура. Нарушаването на някои от тези правила води до криза или до разпадане на взаимоотношенията. Някои от тези правила са очевидни, други – не толкова. Правилата са „функционални”, т.е. позволяват ни по някакъв начин да се справиме по-добре с проблемите, които ни поставя животът. Правилата често са и ограничаващи. Но същевременно те правят възможни цели сфери на дейност – като се започне с най-очевидно направляваните от правила дейности (игри, спорт) и се свърши с взаимоотношенията ни с другите хора.

Съвременният градски живот е възможен в частност поради съществуването на правила, които ограничават непочтеното и антисоциалното поведение. Без тях животът би наподобявал хаос, антисоциална джунгла. От друга страна правилата са свързани с миналото и трябва постоянно да бъдат изменяни, за да бъдат в крак с променящите се условия. Кембъл смята, че за човешкото поведение социалната еволюция на правилата и нормите е по-важна, отколкото биологичната еволюция.

Същевременно възможно е да се упражни и натиск за промяна на действащите правила – жените успяват да променят правилата, регулиращи взаимоотношенията между половете, младите хора променят правилата, регулиращи сексуалните отношения. В близките си взаимоотношения хората обикновено проявяват грижа и внимание един към друг, което прави излишно наличието на правила принуждаващи ги да бъдат мили помежду си.