Имаме нужда от приятели преди всичко, за да правим заедно различни неща – особено за съвместно прекарване на свободното време, за разходки и забавления. Често е приятно да си сам, но когато сме с приятели, някак си възниква по-голяма доброжелателност и смях. Понякога заедно с приятелите си преследваме общи интереси в свободното време, понякога само хапваме и пийваме, преследвайки друга основна цел – разговора. Тези потребности могат да бъдат разглеждани като потребност от приобщаване. Една от най-разпространените теории за приятелството е разменната теория. Главната подкрепа в полза на тази теория е свързана с многобройните факти, че харесваме хора, които са източник на възнаграждения и че най-изявените в това отношение хора са най-популярни. Важно допълнение на тази теория отбелязва, че хората отчитат резултатите или възнагражденията за другите, а не само собствените си. Тази емпатична и алтруистична грижа е силна и широко разпространена в любовта и брака, но има значение и за приятелството.

Някои изследователи твърдят, че възприеманият баланс на „възнагражденията” и „загубите” в едно отношение ще определя продължителността и качеството му. Това разбиране е известно като „теория на равновесието”. Основните принципи на теорията на равновесието са :

1. Хората се чувстват най-добре, когато получават точно толкова, колкото смятат, че заслужават в едно отношение.

2. Тези, които установят, че се намират в неравновесно отношение, ще се опитат да възтановят баланса:

а) Възтановявайки действителното равновесие.

б) Възтановявайки психичното равновесие – тоест убеждавайки самите себе си, че отношението е равноправно.

в) Прекратявайки отношението.

Теорията на равновесието е била използвана главно за обяснение на отношения, намиращи се в конкретно състояние на неравновесие или равновесие в даден времеви момент. Тя не е толкова ефективна за предвиждане на удовлетвореността от отношенията или на тяхната стабилност във времето, както и на ситуации на промяна от равновесие към неравновесие. Все пак приятелството предполага и жертви, а не само възнаграждения. Известни показатели за същността на тези „разходи” можем да получим от правилата, чието нарушаване е общоприета причина за разрушаване на приятелството.

Приятелството може да се разглежда като случай на конфликт мужду две тенденции – на сближаване и на отдалечаване – привързани сме към определени хора и в същото време нещо ни тласка настрани от тях. Резултата е, че се спираме на едно междинно равнище на близост. За близкото приятелство е важно да осигурява високо равнище на възнагражденията и в същото време да предпазва от чувствителни „жертви”, което означава да се придържа към правилата.