Време е да направим мъничка крачка по Коледа…Към себе си и ...към другите, и съм сигурна, че ще открием нови светове, нова идентичност на личностните проявления и, разбира се, красота. Светът е толкова богат на красивото, че това само по себе си, ако не е празничният ден, престава да ни прави впечатление. Сред делничността на задълженията и празничното в правата, особено е чувствителен българинът към правата си, а оттам и към веселото изкарване на кой да е празник.

Но необикновеността на Коледа не е само в правата ни, или пък, че твърде делнично я очакваме, защото все още сме потопени в задължения, а в това да се почувстваме обединени около традицията, красивото, творчеството, и чрез техния баланс, в крайна сметка, около свободата си. Ако се чувстваме една мъничка част от задушевното в празника, въпреки нашата слабост поединично, ще усетим как съпричастието ни повдига на крилете си и стигаме неподозирани върхове.

Но за това са нужни усилията на всички. До момента българинът, като голям твърдоглавец и респективно индивидуалист, не иска да се научи на действително сдружаване и обединение, а и въобще не се замисля, че съвсем би променил статуса си, а оттам и действителното значение на обновените амбиции /нека да се застраховам - не за власт, не алчност/ щом възприеме най-доброто по пътя на своето възпроизводство, а именно възможността да репродуцира и сътворява нов, та макар и виртуален свят, въплътен в своего рода хуманен екзистенциализъм на 21-ви век. Или екзистенциален хуманизъм... свобода в наименоването.

Автор: Меричка