http://www.divafoundationbg.org

Съществуват различни дефиниции за сексуалното насилие. Европейската Комисия го определя като недопустимо поведение, основано на пола, което е неприемливо, нежелано и обидно. Това поведение може да бъде пасивно или активно и да се изразява във:

• Цинични шеги;

• Намеци за външността, които карат жената да се чувства неудобно;

• Нежелани докосвания;

• Нежелано сексуално внимание;

• Обиди или подигравки от сексуално естество;

• Прекалено фамилиарничене;

• Показване на порнографски материали;

• Предложения за интимности с цел повишение в кариерата;

• Принуда за сексуални контакти;

• Изнасилване.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ НАД ДЕТЕ: сексуално общуване с дете, извършено от член на семейството или от човек, които се грижи за детето, съсед или непознат. Сексуалното насилие включва физическо проникване в тялото на детето (изнасилване или опит за изнасилване), както и всички други сексуализирани действия, като разголване на детето, опипване, “галене”, “игра” с половите органи, целувки, извършени по сексуален начин, блудство, въвличане в порнографски снимки и пр. Сексуалното насилие може да бъде комбинирано и с психическо насилие- съзнателно разголване пред детето, манипулиране чрез разговори на сексуални теми, употреба на цинизми, показване на порнографски материали. Децата, жертви на сексуално насилие могат да бъдат момичета или момчета от различна възраст.

ИЗНАСИЛВАНЕТО представлява насилствено сексуално проникване във влагалището или ануса на жертвата, извършена против нейното желание. Според тази дефиниция насилника и жертвата могат да бъдат от всеки пол. Също така за изнасилване се смятат случаите, при които жертвата е неспособна да даде съгласие поради наличие на умствена изостаналост, психоза, променено съзнание (при употреба на наркотици, алкохол или медикаменти), поради сън или наличие на заболяване. Изнасилването е вида насилие, при което жертвите най-рядко се обръщат за помощ към полицията или към психологическите центрове. Данните от малкото на брой жени, потърсили помощ, сочат, че обикновено насилникът е от най-близкото обкръжение на жертвата или поне я познава (според статистиката в 60- 80% от случаите).

Далеч по-малко са случаите, при които жени са изнасилени от непознат. Много често насилниците подчиняват жертвите си чрез сплашване или подкупване. Целта е жертвата да обещае да не казва на никого за станалото. Ако извършителят е член на семейството или близък роднина, околните изпитват чувства на вина, което може да ги подтикне да прикриват станалото и да не назовават акта на сексуална злоупотреба.

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ ЧЕ:

• Изнасилената жена е била изненадана неподготвена.

• Жената трябва да премине много пъти през спомена, за да няма връщане към ситуацията.

• Да се даде шанс на жената да продължи да има нормален сексуален живот.

• Жертвата винаги се самообвинява за случилото се.

• Тя остава с усещането, че светът е несигурно място и че хората, на които е разчитала не могат да и помогнат.