Популярен експеримент, проведен от Роджър Баркър, Тамара Дембоу и Курт Левин, дава ясна картина на връзката между фрустрацията и агресивността. Психолозите предизвикват фрустрация у малки деца, като им показват стая, пълна с привлекателни играчки, и не им разрешават да играят с тях. Децата стоят пред телена мрежа, гледат играчките и се надяват да играят с тях — дори очакват, че ще играят с тях, но не могат дори да ги докоснат: След дълго и мъчително чакане на децата се разрешава да си поиграят с играчките. На контролна група деца е било разрешено да играят с играчките направо, без да е била предизвикана фрустрация у тях. Тези деца са си играли радостно с играчките. Затова пък, когато фрустрираните деца получават достъп до същите играчки, започват да се държат крайно агресивно: чупят ги, хвърлят ги към стената, тъпчат ги и така нататък. Ето как фрустрацията може да доведе до агресивност.

Важно е да се прави разлика между фрустрацията и депривацията. Деца, които поначало нямат играчки, могат и да не проявят агресивност. Изследването с децата no-скоро сочи, че онези деца, които са имали всички основания да се надяват да играят с играчките, изпитват фрустрация, когато очакването им е било осуетено; това осуетяване именно е станало причина за разрушителното поведение на децата. В съответствие с това разграничение психиатърът Джеръм Франк изтъква, че двете най-значителни безредици сред чернокожите през последните години не са избухнали в географските райони на най-голяма мизерия, а в Уотс и Детройт, където положението на чернокожите далеч не е така плачевно, както в някои други райони на САЩ.

Въпросът е, че те са зле в сравнение с това, което имат белите. Обикновено революциите не се правят от хората, които са „на дъното”. Най-често те се правят от хора, които наскоро са вдигнали глави от калта, огледали са се и са забелязали, че към тях системата е несправедлива и другите хора живеят по-добре. Така че фрустрацията не е просто резултат на депривация, а на относителна депривация. Да допуснем, че аз реша да не се образовам, а вие — да се образовате; ако имате по-добра работа от мен, аз няма да изпитвам фрустрация, когато мисля за това. Но ако и двамата сме образовани и вие имате добра работа, а на мене (понеже съм цветнокож, мексиканец или жена) ми връчат метла, ще се почувствам фрустриран; ще изпитам също фрустрация, ако да получите образование за вас е лесно, а за мен — недостъпно.

Това чувство на фрустрация ще се изостря всеки път, когато включа телевизора и видя красивите домове на белите, чудесните домакински уреди, които се продават на други хора, и целия този приятен и охолен живот, от който аз съм изключен. Когато се замисли над всички икономически и социални ограничения, които са наложени на малцинствата в богатото американско общество, човек започва да се учудва, че избухват толкова малко бунтове. Докато има неосъществени надежди, ще има и агресивност. Агресивността може да се намали, ако надеждата изчезне — или се осъществи. Народ, който няма надежда, е апатичен народ.