От контактите ми с разни малоумници научих следното: Мъжете, които употребяват насилието спрямо жените си, приятелките си или към деца са чисто и просто слабохарактерни мухльовци. Тях ги е страх, много ги е страх да се изправят пред някой друг мъж със същата сила или с по-голяма такава. За това те нападат по-слабите (жените и децата). Един такъв нещастник ще си напълни гащичките, ако срещу него застане мъж със същата сила. Просто ги е страх да се сбият с равните си и за това се бият с по-слабите. Моето мнение е, че жените подложени на този тормоз трябва да бъдат МНОГО СМЕЛИ! Знам, че е много страшно и травмите са жестоки както от физическия така и от психическия тормоз, но никога не трябва да скланяте глава и да се оставяте да ви мачкат. Естествено насилието ражда насилие, мачкайте го и вие, вземете му къщата, колата и децата, оставете го сам като куче. Намерете си работа, дори и на две места, не оставяйте зависима от изрода. Дори и тази работа да е чистачка или прислужница, работете нещо и се издържайте сама, себе си и децата си. И никога не забравяйте това, което казах в началото мъжа, който ви малтретира психически и физически е един страхливец! Той ще е първия, който ще избяга ако срещу него застане един силен и смел мъж.
За да си избие после психопатията ще нападне по-слабите - жена си и децата, за да докаже не на вас, а на себе си, че струва нещо. В действителност е помяр, който не струва пукната пара. Ударете го с дебелия тефлонов тиган по главата колкото и страшен да ви изглежда.

Не много силно, че за убийство вкарват в затвора.

Всичко казано по горе е самата истина но едно нещо не е спомената и то е ,че много е важно и възпитанието.Ако хората са живели в една спокойна среда в която са виждали уважение към патниорите надали те самите ще прибягнат към насилие,но ако през цялото време са били свидетели как майката и бащата се трепят те приемат побоя и насилието за нормални взаимоотношения .Затова е много важно да знаем какв ае средата в която е възпитаван даденият индивид несависимо мъж или жена

Всичко посочено по-горе е истина и всеки, който не е бил подложен на подобен род насилие твърдо вярва, че няма да го допусне. В действителност обаче нещата не стават толкова страшни от веднъж. Те постепенно се развиват и човек малко по малко приема нещата (не че това е правилно). Домашният насилник няма още от първата среща да набие гаджето си. В началото ще бъде мил. После ще почне да й вика. Ще й посегне, после ще се разкае и това ще се повтаря много пъти. След това вече ще престане да се разкайва и насилието ще се засили до момента, когато другият член на семейството ще се страхува. за съжаление жертви на подобен род насилие са предимно жените, децата и възрастните хора. Макар и рядко, но и мъже стават жертви на насилие и то от страна на жени. Разбира се предимно на психическо насилие - чупене на чинии, заключване на врати, сменяне на брави и т.н.
За съжаление българинът все още няма културата и разбирането да се обръща за помощ към лица извън семейството. "Мълчи си пред чуждите хора какво става у дома" не може да се преодолее.
Друг проблем е, че често вината се приписва на жертвата. Ако жената се държи добре, мъжът няма да я бие. Истината е, че насилници стават емоционално импотентни лица, които обикновено са потискани или се чувстват недооценявани в работата или средата си. Затова прехвърлят тази си неудовлетворено ст към по-слабите от тях у дома. Така придобиват власт каквато на друго място нямат.
Единственият начин на се преодолее това е ние хората да се научим да вентилираме негативните си емоции по здравословен начин (спорт, кино, книги и т.н.), за да не създава нашето общество още насилници. Разбира се, трябва да се борим и с вече съществуващите такива. Законите за съжаление не ни помагат, така че... тъжно, но факт, сами трябва да се оправяме!