Какво е свобода? Свободата е неограниченост! На какво – на различните нива от сложното същество, наречено човек. Свобода на Духа, на волята; свобода на мислите; свобода на чувствата; свобода на действията. Нека започнем с този вид свобода, с който повечето хора свързват понятието – със свободата в действията. Както видяхме от вече изученият материал за живота на човека в обществото, съществуването на индивида според някои автори прилича на живот в затвор – един затвор поддържан от самите нас и постоянно пресъздаван от средствата за обществен контрол.

Мисля че животът в съвременното общество за съжаление напомня повече или по-малко на поправително училище, в което параметрите на съществуване са строго зададени, правилата и нормите на съществуване са точно определени, законите са жестоки и неумолими

Защо – поради липсата на съзнателност и дивашкият нарцисизъм и невежество на човека. Тук възниква въпросът – как могат да се променят нещата? Първият отговор, по-тривиален и приемлив за ума на лаика в социологията би бил: проявите на неподчинение на различно ниво – от дребните хулиганства до революциите. Но дали резултатът от такива действия е свобода или свободия, това е реторичен въпрос. Друго едно решение – изолацията – всъщност не представлява решение на въпроса за свободата, но по-скоро бягство.

Дори и в изолация от сковаващите го изисквания на човешките норми, човек въпреки всичко ще остане вътрешно окован в тежките възли на емоционалните и мисловните си обособености. Такива прояви само прехвърлят проблема от една хоризонтална плоскост в друга, но не го разрешават в дълбочина. Вторият и по-смислен отговор гласи: ако обществото в което живеем беше не поправително училище, а просто нормално училище, в което спазването на правилата и нормите е резултат на съзнателността и външната и вътрешна принуда при спазването на рамките на обществено поведение е много по-малка, за сметка на ясната съзнателност за необходимостта им.

Тук също трябва да добавим, че при това положение самите правови закони ще са различни, ще отпадне нуждата от армия и полиция, съдилища и психиатрии. Насилието, войните, алчността, завистта, невежеството, дори да не липсват, тъй като са неразделна част от старите ни мозъчни структури, ще бъдат поставени под контрол от човешкото в човека. В такъв случай свободата се свежда до радостта от съвместното сътрудничество, до творчеството и колективното развитие.

Утопия? Зависи от гледната точка, визията за света и живота и интуицията. А как биха стояли нещата ако сравним обществената структура с Университет, в който присъствието е напълно доброволно, основава се на личното желание и стремеж за развитие? Но тук изложението ни се сблъсква с нива на съзнателност, хуманност и лична отговорност, на естествена нравственост и хармония с Цялото, които за ума на средно статистическия зомби-подобен индивид са в сферата на чистата отвлеченост.

Дали е така? Според мен не. Визията на един средно статистически член на обществената ни структура се ограничава в рамките на разбиране наложени му от семейното и училищно възпитание, от менталната полиция на средствата за обществен контрол, главен закон за който е че свободното мислене е ако не табу, то най-малкото нещо странно и непостижимо. Социалните рамки са нужни за функционирането на системата на обществото. Както клетките на един организъм служат на плана на функциониране на цялата биологична система, така и индивидът се ограничава в рамките на нормите на социума в името на функционирането на цялото.

Но, да се върнем към контекста на темата. Какво представлява свободата на другите нива на комплексното човешко същество? Какво представлява един емоционално свободен човек или общество? За да разберем това, трябва да видим какво ни прави емоционално зависими, привързани и ограничени. Това са проявите на една голяма част от нашият мозък, който е в по-голямата си част мозък на животно и включва в себе си всички по-низши структури, характерни за по-низшите животни, от амебата, през рептилиите, до висшите бозайници.

Продукт на тези древни мозъчно структури в нас са цялата гама от животински страсти, нагони и страхове. Във всеки човек, без изключение има дълбоко заложен един базисен страх – една постоянно тревожеща ни несигурност, която ни кара постоянно да се стремим към сигурност, да надникваме иззад храстите и да се ослушваме, за да не се превърнем в плячка на по-силният член на хранителната верига. Животинските нагони в нас ни терзаят до смъртта ни с техните производни – изгарящите ни страсти.

Те ни карат да се стремим към колкото се може повече самки, да се конкурираме бясно за тяхното спечелване, пренасяйки конкуренцията в различните човешки дейности, такива като политика и бизнес. Ревността, едно типично животинско чувство, ни мъчи в желязната си хватка на съмнението и недоверието, алчността ни кара да трупаме колкото се може повече запаси за зимните месеци( размер на банковата ни сметка), да живеем в по-големи бърлоги( имоти), завистта ни заставя да премахваме или поне се противопоставяме на всеки различен от нас.

Всичко това, в комбинация с човешката интелигентност създава една фатална комбинация – обществото в което живеем, такова каквото го познаваме. Ако направим аналогия между структурите на човешкото общество и животинските, ще видим че в качествено отношение разликата не е голяма и че това което ни отличава е способността ни за логическо мислене и още нещо – самосъзнанието, безкористната Любов на която сме способни и интуицията ни.

Проблемът на обществото и на неговата съставна единица – човекът, е именно това животинско наследство, подтискащи човешкото в човека. Всички гореспоменати емоционални състояния са естествени за животното, и по закона на еволюцията присъстват и в човека, но за да бъдат присъстващи в рамките на нормалното и да не представляват основни параметри в двуногото животно, което би трябвало да се нарича човек, той трябва да може да ги контролира, да ги неутрализира и управлява.

Как трябва да стане това? Човек, тоест самосъзнанието ни, трябва да бъде способен да ги сублимира в техните по-фини еквиваленти, които са част от истинската човешка същност. Похватите за това сублимиране представляват интерес за психологията и затова стоят извън полезрението на настоящото есе. Свободата на ментално ниво. Определението за човешка личност, дадено от древните гласи: Homo Sapiens – Разумен Човек. Част от тази разумност представлява и човешката разсъдъчна способност.

В една голяма част от човечеството способността, както и желанието за свободно мислене присъстват в слаба степен в сравнение с огромния превес на емоциите тях и те се намират под контрола на инстинктивните си желания и нужди, такива като секс, хранене, кучешката радост от празноглави забавления, и т. н., както споменахме по-горе. Тази неголяма част от човечеството, която се опитва и успява в процеса на контролиране и трансформиране на животинските си заложби, стига до функцията характерна за Homo Sapiens – мисълта.

Дотогава тя е присъствала само в робско подчинено полуспящо състояние. Човечеството и неговият прогрес се движи от малцината свободни, излизащи извън рамките и определенията на своите подобни на биороботи събратя личности. Мисълта на човека е свободна, когато може смело да се впусне в безбрежните хоризонти на необятната шир на непознатото, да се превърне в смел изследовател на закони и първопричини, недостъпни за мъничките живеещи в калъпа на наложените им стандарти човеци.

Такава мисъл свободно се пита за всичко, не признава авторитети, рее се като орел над сивите прашни облаци на малките мисли на хората. Свободата като Воля и интуиция: има част от човека, респективно от обществото, тоест от колективното несъзнавано, която можем да именуваме воля. За да функционира свободно човешката воля и интуиция, човек трябва вече да е овладял другите две свои функции – чувствата и мислите. Волята един вид затваря кръга и се връща отново на нивото на ежедневните действия, проявява се в бита на човешката социалност.

Силна и свободна воля всред съвременното общество имат малцина – по-малко и от свободно мислещите индивиди. Ако предните можехме да наречем таланти, то последните са гении. Може да се говори много по въпроса за свободата, но считам че в рамките на едно кратко разсъждение, писано в 12.30 часа през нощта това е достатъчно.

В заключение само желая да обобщя: Свободата е преди всичко вътрешно понятие. Човек може да бъде окован в най-мрачната килия с най-тежките вериги, но да бъде вътрешно по-свободен от масата свои събратя плаващи по течението на житейския поток, по пътя на най-малкото съпротивление. Разбира се, това е един твърде краен пример.

Моето становище е че за да стане свободата обществено достояние, първо трябва да бъде спечелена вътрешно във всеки от индивидите на това общество. Разбира се, при едно по-човешко и осъзнато ръководство на това общество, този процес би могло да бъде индуциран и старателно управляван. За съжаление, обществената върхушка и малцината зад нея дърпащи конците и, се стараят да поддържат в човечеството състояние точно обратно на свободата.

Орлин Баев