Когато се постави въпросът за възникването на нееднаквото отношение към жените и мъжете, обикновено в търсене на отговор се посочва традиционната "вкорененост" на патриархата. Все още устойчива на времето е идеята, че патриархалното общество, както днес съществува почти навсякъде по света в различна степен и форма, е съществувало винаги. Но учените през последните десетилетия представят една съвсем друга картина на историческото развитие. Съществуват много доказателства, че още в най-ранни времена, от 7000 година преди нашето летоброене, Европейската територия и Мала Азия са били населявани от високоразвити цивилизации, в които силно е застъпено растениевъдството.

Жените играели голяма роля в общността: икономическа, извършвайки работата, свързана с растениевъдството, религиозна като жрици за преклонението пред боговете и обществена. Вероятно родословното дърво се е разглеждало матрилинейно, или от майката към дъщерята. Мъжете са заемали важно място като занаятчии и търговци, вероятно не са съществували войни. Важни центрове на тези ранни култури са Балканският полуостров (например при Лепенски в Сърбия) и областта на днешна Турция (например Чатал Хююк).

Възникването на патриархата

Когато учени откриват феномена на мартилинейните древни общества, те си представят "матриархат", или едно общество, при което по аналогичен начин на партиархата, господството е в ръцете на жените. Те излагат теорията, че развитието на "матриархата" е довело по законообразен начин до патриархата - в известна степен от по-ниско към по-високо ниво. Историческото развитие и съответната обществена структура на народите обаче са много по-сложни. Днес съществуват различни теории на обяснение на това развитие. Населението на Европа от древните времена по всяка вероятност не се развива в "естествената" посока на патриархата. Промените са свързани много повече с влиянието на азиатските племена на "конниците", които са били принудени да напуснат родните си места поради настъпили бедствия (суша, растеж на населението).

Този процес протича още съвсем рано (от около 3500 пр.Хр.). Формирането на патриархата чрез маргинализирането на жената и въоръжените конфликти възникват съвсем рано в азиатските територии и имат общи корени. И след завладяването на Европа от азиатските (индоевропейски) племена, в много култури продължава поддържането на някои обичаи на старите народи до началото на така наречената "класическа древност", например при минойски, лидийски, ликийски и етруски. Някои права, например право на наследяване от майката към дъщерята, се запазват до 18 век при баските в Южна Франция (до преминаването на гражданските закони под формата на Code Napoléon), както и на островите на Егейско море:

"Върху повечето острови най-старата дъщеря поема като нейно наследство част от къщата заедно с мебелите и една трета от това, което притежава майката, което в повечето случаи представлява значителна част от имуществото на семейството; когато другите дъщери постепенно се омъжват и напускат къщата, те също се сдобиват с част от къщата, както и част от семейната собственост. Тези наблюдения са направени на островите Лесбос, Лемнос, Скопелос, Наксос, Сифнос, Санторин и Кос, където се сдобивах с информация или лично, или я получавах чрез други." Из пътепис на John Hawkins, от George Thomson: The Prehistoric Aegean Studies; в: Ancient Greek Society; London 1949

Постоянното завладяване на нови територии и войните водят до превъзходство на някои патриархални култури. Те са основата за възникналата европейска цивилизация (Гърция, Римската империя). Последният център на стара, ръководена от жени високо развита култура в Европа е минойско царство на остров Крит, което изчезва през втората половина на второто хилядолетие преди нашето летоброене в следствие на природни катастрофи.