Елиът Арансън

Разсъжденията ми за психологията на агресивността бяха повлияни и обогатени от голям брой случайни разговори с доктор Ленард Бърковиц от Университета на Уисконсин, докато бяхме колеги в Изследователския център по науките за поведението (Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences). С радост изразявам тук дълбоката си благодарност към доктор Бърковиц.Преди няколко години в новините по телевизията Уолтър Кронкайт съобщи за американски самолет, който хвърлил напалм над едно село в Южен Виетнам, считано за крепост на Виетконг. Най-големият ми син, който тогава беше десетгодишен, ме попита живо: „Татко, какво е това напалм?” „О — отговорих аз нехайно, — доколкото зная, това е химикал, който залепва и гори, така че ако падне върху кожата на човек, не може да се отстрани и причинява тежки изгаряния.” И продължих да слушам новините. Няколко минути по-късно погледнах случайно към сина си и видях, че по лицето му се стичат сълзи. Като го гледах, бях обзет от ужас и мъка, защото се замислих какво бе станало с мен.

Толкова ли бях загрубял, че можех да отговоря на подобен въпрос така сухо и делово — сякаш синът ми бе попитал как се прави топка за бейзбол или как функционира листото? Толкова ли бях привикнал към човешката жестокост? Ние живеем в епоха на неописуеми жестокости — в Биафра, Източен Пакистан, Ми Лай. Разбира се, подобни събития не са характерни само за 60-те години на нашия век. Един приятел веднъж ми показа тънка книжка — най-много 10—15 страници, — която имаше претенциите, че представя в синтезиран вид историята на света. Това бе хронологично изброяване на значителните събития в историята, за които съществуват писмени документи. Можете ли да се досетите какво имаше в нея?

Естествено — война след война, от време на време прекъсвани от някои други събития, като раждането на Христос и изобретяването на печатарската преca. Какво представлява човешкото същество, ако най-значителните събития в кратката му история са случаи, в които хората масово се избиват едни други? Човекът е агресивно същество. С изключение на някои гризачи няма друго гръбначно животно, което да убива себеподобните си така последователно и безсмислено. По-рано определихме социалната психология като социално влияние - т. е. влиянието на един човек (или група) върху друг човек (или група). Най-силната проява на агресията (физическо унищожение) може да се разглежда като последната степен на социално влияние. Дали агресивността е част от човешката природа? Може ли тя да бъде модифицирана? Кои социални и ситуационни фактори увеличават агресивността и кои я намаляват?