„Човешките отношения”, „личностни взаимоотношения” или „трайни отношения” – с тези понятия се означават редовните социални контакти, които човек поддържа с определени хора за даден период от време. От тях обикновено се изключват случайните и повърхностните контакти например с пощенския раздавач, или с шофьора от автобуса и др., въпреки, че това могат да се окажат много важни за отделните индивиди взаимодействия. В много случаи те се характеризират с привързаност или обвързаност; това означава, че другия човек ни липсва, когато не е до нас и че разпадането на отношенията ни причинява мъка и страдание.

 Но от тази гледна точка като че ли не изпитваме особена привързаност към много от колегите си или към повечето си съседи, следователно това чувство не представлява основна характеристика на отношенията. По същата причина не е необходимо те да се съпровождат от положителни чувства и емоции, въпреки че такива обикновено съществуват в по-близките взаимоотношения – между съпрузи, роднини и приятели. Ето защо най-лесния начин да определим човешките отношения е да ги разглеждаме през призмата на обичайните социални взаимодействия за даден период от време заедно с очакването, че те ще продължат поне за известен период в бъдещето.

Приема се, че съпрузите или хората, които живеят съвместно, са най-силно привързани помежду си. Проучванията показват, че следващите по важност взаимовръзки са с приятелите, следвани от братята и сестрите, родителите и децата. Колегите и съседите са на задни позиции, въпреки че някои колеги са същевременно и приятели; съседите могат да бъдат приятели, родители или колеги и т.н. Професионалните отношения с лекаря, свещеника, търговеца, пощенския раздавач, фризьора и други също са важни за някои хора.

Разглежданите отношения могат да бъдат характеризирани с такива измерения като:

Интензивни – повърхностни

Приятелски – враждебни

Равноправни – неравноправни

Служебни – извънслужебни

Майрън Уиш и сътрудниците му установили например, че взаимодействията в сверата на труда са относително повръхностни, ориентирани към работата и често неравноправни. Бракът или съвместното съжителство се разглежда като интензивно, равноправно и приятелско отношение. Все пак посочените измерения не могат да разкрият цялата сложност на различните видове човешки отношения. Това прилича на опит да опишем една игра с помоща на подобни измерения.

Играта може да бъде характеризирана като състезателна и напрегната, но това не може да изясни на интересуващия се как се играе тя. За да може да участва в нея, той трябва предварително да познава правилата и нейните цели (как да спечели), специфичната обстановка. По-нататък ще са необходими и инструкции относно уменията за успешно участие в играта. Същото важи и за човешките отношения. Например представата за брака или съвместното съжителство няма да бъде пълна, ако не включва такива измерения като общата собственост, сексуалните отношения, създаването и отглеждането на деца, нито едно от които не фигурира в изброените по-горе.

Човешките отношения се различават от игрите и по това, че по-скоро са взаимовръзки на сътрудничество, а не на съперничество и никой от включените в тях индивиди не се стреми да спечели. Но те приличат на игрите в смисъл, че включват преследване на определени цели в рамките на определени правила, допускат само определени действия, реализират се на конкретни „арени” и изискват известни умения.