Детето, ученикът е личност, но не само в училище, а и в семейството. Дали го признаваме? Дали поставяме личността му в центъра на отношенията си? Много хора като първа реакция определят училището като виновник за това, което се случва с децата. Задават въпроси какво прави учителят, какво прави директорът!

Вероятно имат известно основание. Но не мисля, че са напълно прави. Аз бих попитала, а къде са родителите? И къде е обществеността? Те не съществуват само за да кажат, че учителите не са си свършили работата.

Всички ние, сме част от това, което се случва и носим и вината, и отговорността за него. Агресията не съществува само в училище - в часа или в междучасията. Тя е и в училищния двор, и на улицата, и в дискотеката, и в киното, и на концерта. Няма свободно място от агресия. За съжаление, и от насилието. В същото време има свръхсвобода, която ние дадохме на децата и с това ги научихме, че могат да имат права, но да не се съобразяват със задължения.

Всъщност, те повтарят моделите на поведение на много възрастни. Морализаторството като метод за възпитание е по - скоро антитеза, отколкото положително явление в съвременната педагогика. Но докато само говорим какво ще направим, случаите на агресия и насилие растат с геометрична прогресия. Трябва да преосмислим философията на взаимоотношенията училище - семейство, да съберем на едно място интересите на детето като субект в тези отношения, да сведем педагогическата интервенция до общуване с детето - партньор и с родителя - съмишленик, да определим с помощта на психолози личностните характеристики и възможности за развитие на детето и да работим за неговото изграждане.

Иначе прекрасният математик може да не се развие поради недооценяване или унищожаване на таланта му, поради агресията на съучениците или още по-лошо -поради насилие, упражнено от някого - може и извън училище. Часът в училище е час по възпитание, общуването в семейството е също възпитание. Всяка секунда в училище е влияние, всяка секунда вкъщи е моделиране на поведение.

Когато в тези две места толерантността и солидарността са налице - тогава улицата ще бъде по-малко привлекателна или по-скоро ние ще я направим такава. Има още две неща, които трябва да свършим много бързо: да предложим в замяна на агресията, излъчвана ежечасно по някои от предаванията на многобройните TV канали подходящи увлекателни проекти. И да ограничим влиянието на огромните заразителни и съблазнителни реклами на алкохол и почти граничещите с порнографски картини рекламни билбордове.

С любезното съдействие на Master Go