Има още една функция, която необузданата агресия може да изпълни в сложно и апатично общество, каквото е американското: вероятно тя е най-драматичният начин, по който едно потиснато малцинство може да привлече вниманието на „мълчаливото мнозинство”. В преносен смисъл „мълчаливото мнозинство” („the silent majority&rdquo на английски означава „мъртвите”. Никой не може да отрече, че бунтовете в Уотс и Детройт привлякоха вниманието на голям брой порядъчни, но апатични хора към участта на чернокожите в САЩ; нито пък някой може да се съмнява, че кръвопролитието в затвора в Атика, щат Ню Йорк, активизира усилията да се проведе затворническата реформа. Заслужават ли подобни резултати страшно високата цена, заплащана с живота на човешки същества? Не мога да отговоря на този въпрос.

Като социален психолог обаче мога да заявя (и ще продължа да заявявам), че насилието почти никога не свършва просто с подобряването на условията, които са го предизвикали. Насилието поражда насилие — не само в буквалния смисъл, когато жертвата се старае да отвърне на удара с удар, но и в неизмеримо по-сложния и коварен смисъл, когато нападателят се старае да оправдае насилието си, като преувеличава злото у врага си и така увеличава вероятността да го нападне отново (и отново, и отново...). Няма война, която да е сложила край на всички войни — дори напротив: войнственото поведение засилва войнствените нагласи, а това увеличава вероятността от войнствено поведение. Нужно е да търсим алтернативни решения.

Тук бих искал да повторя думите на Лорън Айсли, че са ни потребни хора, които са по-добросърдечни и по-толерантни към различията помежду си — но не хора, способни да се примиряват с неправдата; хора, които ще се обичат и ще си вярват, но ще крещят, реват, стачкуват, бойкотират, ще се отправят в походи, ще провеждат „седящи” демонстрации (и дори ще гласуват), за да премахнат неправдата и жестокостта. Все пак, както видяхме в безброй експерименти, насилието не може да се включва и изключва, така както се върти водопроводен кран. Изследванията многократно показват, че единственият начин да се намали насилието е непрекъснато да се намалява неправдата, пораждаща фрустрацията, която често изригва в необуздана агресия.