Тя свежда тялото до химия и анатомия и така неговата експресивност се скрива зад графики, таблици, числа и структурни диаграми. Представете си медицински подход, който е в съзвучие с изкуството и се интересува от символното и поетично внушение на болестта или на лошо функциониращия орган.

Веднъж разговарях с една диетоложка за холестерола и повдигнах някои от тези въпроси. Лично аз не съм съгласен да превръщам холестерола в решаващ фактор за отношението към сърцето и храната ми. Споделих това с нея. - Но холестеролът е сериозен проблем - каза тя. - Хора, които са имали неприятности със сърцето, трябва съвсем ясно да разбират колко важно е да контролират холестерола в диетата си.

- Не се съмнявам в реалното съществуване на холестерола - отговорих аз, - но се чудя дали не го приемаме твърде буквално. - Най-странното е - продължи тя, - че аспиринът може да контролира вредните му ефекти - само по една таблетка на ден. - Нима препоръчваш всички да пием по един аспирин дневно заради холестерола? - Ако имате високо ниво на холестерола или сърдечни проблеми, да - каза тя убедено.

- Защо? - попитах аз. - Така ще живеете по-дълго - отговори тя. - Значи, борейки се с холестерола, ние се противопоставяме на смъртта? -Да. - Това отричане на смъртта ли е? - попитах аз, вече по-конкретно. - Спомням си изявлението на Иван Илич, че той не искал да умре от някаква си болест. Искал да умре от смърт. - Може би наистина е отричане на смъртта.

- Възможно ли е - попитах аз - да разбираме, че имаме проблеми с холестерола, и въпреки това да си го представяме по различен начин, тъй като няма друг път за борба с нашата смъртност? - Нямам представа - каза тя. - Съществуват някои общоприети факти, които не подлагаме на съмнение. Това е проблемът на тялото. Ние не разсъждаваме върху общоприетото. Ако разсъждавахме, можехме да видим холестерола по различен начин.

- Възможно ли е това да има нещо общо с претоварените магистрали? - предположи съпругът й, психоаналитик, - Може би не искаме претовареност в каквато и да е форма. Копнеем за свободно преминаване по пътищата и в артериите ни. Оцених коментара му, защото той ни извеждаше от буквалната сфера на химията и разглеждаше симптома като символ, призма, през която да видим проблема в напълно различен контекст.

Не искам да кажа, че претоварените магистрали са причината за артериалните запушвания. Каузалното мислене препятства имажинистичното съзерцание. Но когато видим метафоричното сравнение, ние започваме да признаваме поетиката на тялото. Преди няколко години в Далас Джеймс Хилман изнесе лекция за сърцето.  Основното му твърдение беше, че съвременната тенденция да разглеждаме сърцето като механична помпа или мускул, стеснява разбирането и може би намира израз в широко разпространените сърдечни проблеми.

Когато говорим по този начин, ние губим от поглед душевните образи на сърцето като убежище на смелостта и любовта. Разглеждайки сърцето като предмет, ние го водим на разходка или спринт за тренировка, но то губи цялата си метафорична сила и се свежда само до неговата функция. Докато Хилман казваше това, един мъж от предните редици на аудиторията се изправи.

Той носеше анцуг и гръмогласно възнегодува, че сърцето е мускул, който трябва да се поддържа във форма, за да не получим сърдечен пристъп. Хилман искаше да каже, че ние атакуваме сърцето, когато разглеждаме като физически орган онова, което векове наред е било възпявано от поезията и песните като убежище на нежността. За нас, които сме така силно завладени от съвременните категории на мисълта, не е лесно да си спомним за собствените си предубеждения в тази насока.

Разбира се, че сърцето е помпа. Това е факт. Нашият проблем е, че не можем да проникнем отвъд мисловните структури, които ценят фактите и същевременно разглеждат поетичното съзерцание като несъществено. В известен смисъл тази гледна точка, сама по себе си, е сърдечна недостатъчност. Ние вече не мислим със сърцата, а с главите си.

Колегата на Хилман, Робърт Сардело, също посочва, че ние отдаваме интелигентността и силата на мозъка, а после свеждаме сърцето до обикновен мускул. Но, казва той, сърцето притежава своя интелигентност. То знае какво да прави и без заповедите на мозъка. Мотивите на сърцето не винаги срещат одобрението на мозъка. Сардело отбелязва, че то има свой стил, бие със специална сила в състояния на страст, каквито са гневът и сексът.

Мозъкът разсъждава хладнокръвно за студената действителност, докато сърцето мисли в нажежени ритми. Сърцето е само един от многобройните органи, чиито функции и форми с времето са придобили метафорично богатство. В историята на човечеството душата може да бъде открита в далака, в черния дроб, в стомаха, жлъчния мехур, червата, хипофизата и в белите дробове.

Помислете за думата шизофрения, която означава "прерязване" или "разделяне" на френите - белите дробове. Нима това е просто поетичен етикет или е силата на тялото, която в многообразните си части създава полицентрично поле за душата? Хилман и Сардело твърдят, че тялото има задачата да ни предостави емоции и образи, които съответстват на силно разграничените му органи.