Дали за децата е по-добре, ако родителите им останат заедно в един нещастен брак, или ако се разведат? Според някои изследвания децата страдат повече в лишения от щастие дом. От друга страна, разводът има по-тежко отражение върху децата от смъртта на родител; семействата, които са се разпаднили без конфликт, не предизвикват подобен силен ефект; влиянето на конфликта между родителите е по-силно от влиянието на раздялата. В същото време раздялата, при която детето престава да вижда единия от родителите си, е също разстройваща. Причините, поради които конфликтът и разводът са вредни за децата, включват загубата на привързаността, загубата на образец за подражание, влошената и неустойчива дисциплина. Разводът предизвиква у децата редица смущения, но най-вече:

- криминални деяния (два пъти по-висок дял, отколкото при незасегнатите бракове, докато смъртта на родителя не оказва влияния);

- агресия, непослушание, поведенски проблеми;

- депресия и тревожност;

- напикаване.

Разводът има по-тежко отражение върху момчетата, отколкото върху момичетата: момчетата в семействата с един родител, разделени от бащите си, имат по-ниска степен на идентификация със социалните роли на мъжа, а това приема формата на по-силна зависимост, по-слаба агресивност и по-слаби предпочитания към типичните мъжки дейности, особено ако раздялата е настъпила преди пет годишна възраст.

При момичетата различията проличават едва през периода на юношеството, като приемат формата на затруднения при създаване на отношения с представители на другия пол. Нещата стоят по-добре при тези деца на разведени родители, които са запазили много добро отношение с единия от родителите, при които семейните отношения са се подобрили в резултат на развода и които имат спокоен темперамент, високи показатели на интелигентност и не са предразположени към престъпления или психопатология.

Много от изследванията, показали отрицателните ефекти на развода върху децата, се основават върху „извадки от индивиди със смущения”, т.е. от деца, които са били подложени на терапия с оглед някакви проблеми. Когато те се сравняват с „по-нормални” групи деца, установяват се по-малко доказателства за влиянието на развода върху самооценката или поведението на децата.

За децата е по-добре, ако им се обясни подробно какво става, ако продължават да виждат и двамата родители и ако след това съдът определи съвместни родителски права. За нещастие това не става често. Съществуват твърде малко контакти с „външния” родител, особено ако това е бащата. По-чести контакти са налице, ако нито един от бившите съпрузи не сключи повторен брак.