Те могат и да лъжат, но на въпроси като „Желали ли сте някога да сте женен (омъжена) за някой друг?” и „Идвала ли ви е мисълта да се разведете?” са получени твърде близки отговори. Все пак сред всички „щастливи” бракове сигурно има и твърде много, които са скучни и „лишени от живот”, без силна взаимна съпричастност. Щастието или удовлетвореността от брака е особено измерение, за чието отчитане са конструирани редица скали, прилагани чрез въпросници.

Но има два частично независими аспекта на удовлетвореността от брака – първо, щастие, преживяване на привързаността, подкрепата и разбирането и второ, честотата на споровете и кавгите, взаимната критика и възникващите специфични проблеми. Щастието в брака може да се прогнозира изненадващо добре, като се изхожда от честотата на половите контакти „минус” честотата на кавгите (определени като ситуация, в която единият от двамата партньори напуска разгневен стаята).

Подобна прогноза може да се състави още по-добре, като от общата честота на позитивните действия се извади честотата на споровете и други негативни събития. В едно изследване са установени три фактора за позитивната удовлетвореност и един фактор за конфликтността в брака. Съпругът (съответно съпругата) са между най-силните източници на всичките три типа позитивна удовлетвореност, както и на двата типа конфликност. В това, а и в други проучвания е открито, че в брака могат едновременно да съществуват високо равнище на удовлетвореност и високо равнище на конфликтност и че те са твърде съвместими помежду си.

Удовлетвореността от брака зависи от редица елементи на социалното взаимодействие между съпрузите, сред които най-важни са:

1. Доставящи удоволствие вербални актове (например комплименти) и свеждане до минимум на негативните вербални актове, особено на критиките към партньра. Разстроените бракове се отличват с това, че на негативния акт от страна на единия партньор следва ответен негативен акт от страна на другия.

2. Доставящи удоволствие невербални актове (например целувка, подарък, подпомагащо действие) и свеждане до минимум на негативните невербални актове (например сумтене в знак на несъгласие, нежелание да се помогне в домакинската работа).

3. Носещ удоволствие сексуален живот.

4. Съвместно прекарване на голяма част от времето, например в различни занимания през свободното време.

5. Единодушие по финансовите въпроси.

6. Проблемно решаващ подход към поставените за решаване въпроси.

7. Щастието в брака зависи и от това, дали той е близко отношение, в което всеки е довереник на другия. Зад този списък стои голяма и детайлна изследователска работа и той ни насочва към някои от необходимите за един успешен брак умения. В изследването си Ейбрамс предложил на анкетираните да посочат какво смятат за определящо в щастливия и в нещастния брак.

Фактори на щастливия и на нещастния брак:

Щастлив брак

Толерантност – 35 %

Липса на парични грижи – 31 %

Любов и привързаност – 26 %

Разбиране – 26 %

Нещастен брак

Финансови проблеми – 47 %

Изневяра – 24 %

Употреба на алкохол и пристрастеност към хазартни игри – 20 %

Жените, по-възрастните хора и изследваните лица от средните слоеве били по-склонни да мислят, че толерантността е особено важна в щастливия брак, докато повече мъже, отколкото жени били убедени в значимостта на липсата на парични проблеми. Любовта, привързаността и разбирането били посочени като по-важни от лицата на възраст между 16 и 29 г. в сравнение с останалите възрастови групи.

Всички били единодушни, че финансовите трудности са основна причина за нещастните бракове. Повечето представители на възрастовата група от 45 до 49 г. (в сравнение с която и да е друга възрастова група) смятали, че от значение е изневярата, докато лицата, подчертали значимостта на пристрастеността към хазарта и алкохола, били повече сред заетите с физически труд и сред по-възрастните хора.