Децата са силен източник на удовлетвореност за родителите им. Изследване на удовлетвореността от различните отношения откри, че удовлетвореността от връзката между родителите и децата отстъпва на удовлетвореността от взаимоотношенията със съпруга (съпругата), но е почти на същото равнище като тази в отношенията с кръвните братя и сестри и близките приятели. Връзките и привързаността в първичната група, т.е. осигуряването на любов и другарство, са най-често отдаваната на децата ценност. Стимулите и забавленията, в т.ч. радостта да гледаш как децата растат, са следващата ценност. Разгърщането на Аз-а означава да имаш цел в живота, обогатяващи преживявания и самореализация; тази ценност се поставя по-високо при нерелигиозните хора. Авторите на изследването допускат, че при тези групи децата са основне източник на чувството за „безсмъртие”.

Статусът и социалната идентичност на възрастния включва чувството, че се занимаваш с нещо полезно, че си възрастен и по-зрял индивид. Установено е, че наличието на деца е най-важният фактор за формиране на чувството, че си възрастен и зрял. Постижения, компетентност и творчество, особено когато създаваш едно човешко същество – тази ценност се посочва от много хора, главно сред по-високо образованите, може би защото те в по-голяма степен са ориентирани към постижения.

Нравствеността означава да ставаш по-малко егоистичен и по-добър човек, да водиш по-улегнал и стабилен начин на живот и се посочва главно от мъжете. Икономическата полезност включва осигуреността на стари години и помоща при извършване на домакинските работи. Анкетите показват, че много хора очакват финансова и домакинска помощ от децата си, било в дадения момент, било на стари години.

Установено е, че хората, придаващи особено значение на ценности, като „Статус на възрастен”, „Нравственост” и „Икономическа полезност”, искат да имат по-големи семейства в сравнение с тези, които не акцентират върху посочените ценности. Нека сега да разгледаме отрицателните аспекти – колко „сруват” децата на родителите. Едно изследване показва, че децата са основен източник не само на удовлетвореност, но и на конфликт. Изследванията на удовлетвореността в брака показват, че тя е по-висока, преди двойката да има деца и след като децата са порастнали и са напуснали дома.

Двата най-тежки периода са стадий 3, когато децата са в предучилищна възраст и стадий 5, когато те са между 13 и 19 годишни. Стадий 4, когато те са между 5 и 12 години, обхваща най-щастливите времена на пребиваването на децата в семейството. Въпреки, че тези данни характеризират децата по-скоро като „разход”, отколкото като „възнаграждение” за родителите, заслужава да се отбележи, че хората, които имат деца, живеят по-дълго независимо от другите обстоятелства.

В същото време децата може да се окажат източник на силен стрес за техните родители. В предучилищния период майките често се чувстват изтощени и потиснати, а някои мъже започват да пият повече. Най-крайната реакция е насилието, например побоищата над малките деца. Това най-често се случва при млади семейства с повече малки деца вкъщи, които не притежават необходимите за отглеждането на децата умения. Така например възможно е да се прилагат прекалено много физически наказания, което прави децата по-агресивни.

Майките проявяващи насилие, имат мрежи от по-слаби социални контакти, получават малко подкрепа от съпрузите си, роднини или съседи. Установено е, че депресиите са широко разпространени сред заетите с физически труд жени, ако най-малкото им дете е под 6 годишна възраст, ако не работят и ако техните съпрузи не им осигуряват достатъчно подкрепа. Вторият лош период може да настъпи, когато децата навлязат в юношеските години.

Нека да видим как стои въпроса за удовлетвореността и „разходите” при децата. Разбира се, децата са хранени, обличани, закриляни, получават джобни пари от родителите си и т.н., така че има много положителни страни. Отрицателният аспект за децата е свързан главно с отговорността на родителите за привикването им към дисциплина и за предотвратяването на опасни и антисоциални действия от тяхна страна.

Изследване на Нюсън установява, че повечето майки „пляскат” редовно децата си на една-, четири- и седемгодишна възраст, че това по-често се случва на момчетата, отколкото на момичетата и е по-разпространено сред майките, заети с физически труд, отколкото сред тези от средните слоеве. В крайните случаи степента на наказанието или ограничаването става толкова висока, че детето бяга от къщи.

Някои биват в действителност изгонени от родителите си, но повечето бягат, за да „излязат” от това, което смятат за лоша и нетърпима ситуация. Най-често бягат от къщи деца, които са отчуждени от родителите си и от училището, които се чувстват отхвърлени от родителите си и изпитват голямо желание да правят забранени неща, като секс и употреба на наркотици.