сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova

  • - Мотивация
  • - Подкрепа
  • - Себепознание
  • - Творчески подход
  • ------
  • - Емоционални
  • - Семейни
  • - Професионални проблеми
  •  
  • - Онлайн консултация

За контакти:

i lov my job

"Да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает с шофирането. Накрая ще ти се наложи."  - Робин Шарма

Мотивация и нейното място в успешната терапия

Мъдрости за всеки ден

Ако дадеш ясно да се разбере, че харесваш хората, за тях ще е трудно да не те харесват в отговор."

Лоис МакМастър Бюджолд

* * *
 
Тяло и Душа ПДФ Печат Е-мейл
Природа на човека - Семейна психология
body and soulЧовешкото тяло през петнадесети век във Флоренция е било съвсем различно от тялото, което ще видите в Ню Йорк през деветдесетте години на двадесети век. Съвременното тяло е една ефективна машина, която трябва да бъде поддържана във форма, за да могат органите й да функционират в синхрон и възможно най-продължително. Ако някоя част се повреди, тя може да бъде заменена от механичен елемент, защото това е начинът, по който си представяме тялото - като машина. От флорентинска гледна точка човешкото тяло е проявление на душата. Възможно е човек да храни бездуховни представи за тялото, но това се смятало за анормално. Подобно тяло е неестествено отделено от душата.

Бихме могли да го наречем шизоидно-безжизнено, безсмислено и лишено от поезия. Но одухотвореното тяло черпи своята жизненост от тялото на света. Както е казал Фичино, "светът живее и диша и ние можем да поканим неговия дух у нас." Ние причиняваме на тялото си същото, което причиняваме и на тялото на света. Ние не сме господари на този свят, а участници в неговия живот. Когато приемаме телата си като имащи душа, ние се грижим за тяхната красота, поезия и изразителност.

Навикът да се отнасяме към тялото като към машина, чиито мускули са макари, а органите - двигатели, скрива неговата поезия, кара ни да го чувстваме само като инструмент и да виждаме поезията му само в болестта. За щастие все още съществуват някои институции, които приютяват имагинерното тяло. Модата например дава на тялото много фантазия, въпреки че съвременните мъжки облекла отстъпват по цветове и разнообразие на популярните стилове на старите времена.

Жените разполагат с козметика и парфюмерия, които могат да бъдат важен аспект от култивирането на телесната душа. Упражненията ще се изпълняват по-одухотворено, ако поставим ударението върху фантазията и въображението. Обикновено ни казват колко време да отделяме за определено упражнение, към какъв сърдечен ритъм да се стремим и кой мускул да тонизираме.

Преди петстотин години Фичино е дал малко по-различен съвет за ежедневните упражнения. "Трябва да се разхождате колкото е възможно по-често сред растения с прекрасен аромат и всеки ден да прекарвате голяма част от времето си сред подобни неща." Той поставя ударението върху света и сетивата. Навремето упражненията са били неделима част от опознаването на света - да се разхождаме в него, да го вдъхваме и да го усещаме сетивно, дори докато сърцето получава своя масаж от напрежението на разходката.

Емерсън, един велик пешеходец от Ню Инглънд, е написал в есето си Природа: "Най-голямото удоволствие, което ни даряват полята и горите, е внушението за окултна връзка между човека и растенията. Аз не съм сам и непознат. Те ми кимат и аз им отвръщам." В програмата за упражнения на Емерсън душата е включена в усещането за интимност между човешката личност и общото тяло на света.

Ако можехме да се отдръпнем от механичния възглед за собствените си тела и за тялото на света, бихме могли да видим много други възможности. Бихме могли да упражняваме носа, ухото и кожата, а не само мускулите. Бихме могли да се вслушаме в музиката на вятъра в дърветата, на църковните камбани, далечната свирка на локомотива, щурците и в богатата музикална тишина на природата.

Бихме могли да тренираме очите си да гледат със съчувствие и разбиране. Душата не е далеч от привързаността към детайлите; душевното упражнение за тялото винаги ни води до нежно отношение към света. Хенри Тороу, който упражнявал тялото си, пише за своето завръщане в Уолдън Понд:

"Радвам се, че совите съществуват". Нека кряскат идиотски и вманиачено по хората. Този звук се вписва по великолепен начин в тресавищата й мрачните гори, недокоснати от светлината на деня, като загатва за необятната и дива природа, непозната за човека."

Физическите упражнения са непълни, ако са съсредоточени изключително върху мускулите и са мотивирани от идеята за тяло без тлъстини. Каква е ползата от стройно тяло, което не може да чуе совите на Тороу или да отвърне с поклон на житата на Емерсън? Одухотвореното тяло е в съюз с тялото на света и открива здравето си в тази близост. Ориентираната към душата йога може да премине през многобройните си пози и начини на дишане, докато обръща внимание на спомените, емоциите н образите, които се пораждат едновременно с физическите движения и пози.

Вътрешните образи са така важни за упражняващата се душа, както природните и културните гледки - за човека, излязъл на разходка. Йогийските упражнения често се изпълняват с идеала за трансценденталност. Ние искаме да поокастрим телата си, за да могат те да се впишат в съвършения образ на Аза. Или пък се стремим към физически или психически сили, които излизат извън рамките на нормалното или на това, с което сме свикнали.

Зад практикуването на йога могат да се крият перфекционистки фантазии или представи за непорочност. Но душата не е свързана с трансценденталността. Душевната йога изисква по-голяма интимност между съзнание и душа, между нашето тяло и тялото на света и между нас и останалите човешки същества. Тя се наслаждава на въображението, което носят методите й, без да очаква образите и спомените да я доведат до постигането на някаква цел за усъвършенстване.

Ние рисуваме тялото, фотографираме го, танцуваме с него и го украсяваме с грим, бижута, дрехи, костюми, татуировки, пръстени и часовници. Знаем, че тялото е един свят на въображението, и това е същността на неговата душа. Бихме могли да направим повече за здравето му, като се вгледаме сериозно в произведенията на изкуството, които разкриват част от експресивността на тялото, вместо да вземаме витамини или да правим упражнения.

Без въображение тялото е на път към болестта. Когато сме болни, също бихме могли да разглеждаме страданията на тялото като сън за неговия срив. Като цяло нашите болници не са подготвени да се справят с душата при болест. Но не е трудно да ги променим, защото душата не изисква скъпи технологии и високообразовани специалисти. Наскоро един болничен администратор ме попита имам ли идеи за подобряване дейността на болницата.

Препоръчах няколко прости неща. Управата на болницата планираше да позволи на своите пациенти ежедневно да четат диаграмите си и да им предоставят брошури, описващи химичните и биологичните аспекти на болестите им. Предложих вместо да им дават таблици с температури и лекарства, да ги насърчават да водят дневник за своите впечатления и емоции през време на престоя си в болницата и най-важното - да записват сънищата си всеки ден.

Предложих също да се създаде стая за изкуство, където пациентите да могат да нарисуват, да изваят в скулптура или да изтанцуват своите фантазии през време на лечението. Мислех си по-скоро за едно художествено ателие, отколкото за стая за терапия чрез изкуство в обичайния смисъл на думата. Препоръчах също да се определи време и място, където пациентите да могат да разказват истории за своята болест и хоспитализация, не в присъствието на специалист, който би наблегнал на технико-медицинския контекст, а по-скоро пред истински разказвач или човек, който съзнава колко е важно да позволим на душата да говори и да открием нейните образи.

Думата ххх произлиза от ххх, което означава както "странник", така и "домакин", трио, което означава "бог" или "силен човек". Болницата е място, където странниците могат да намерят почивка, закрила и грижа. Може би болестта е странник, който идва в болницата, и навярно истинската болница е само конкретна форма на нашата способност да приютяваме непознатата болест. Латинската дума ххх означава също "враг" и не бих искал да пропусна този елемент на сянката в болестта.

Тя наистина е враг, но ние вече убедително надживяваме този мит. Може би сега е моментът да видим болестта като странник, нуждаещ се от място, където да го приютят и да се грижат за него. Към края на духовната си книга Тялото на любовта Норман О. Браун казва: "Онова, което винаги говори безгласно, е тялото." Нашата задача като домакини на собствената си болест и приятели на телата си е да се настроим на честотата, на която ухото ни ще може да чуе този говор.

Очевидно не става дума за ухо в буквалния смисъл на думата, което чува безгласния говор на тялото, нито за реално съществуващите стетоскопи или дори за ехографите. Технологията на това ухо е по-фина и по-чувствителна от всичко, изобретено до днес. Това е ухото на поета, тоест на всеки човек, който гледа на света с въображение. Емерсън казва, че само поетът познава фактите от астрономията, химията и другите науки, "защото той ги приема като знаци."

Можем да разглеждаме тялото като съвкупност от факти, но ако признаем и душата му, то се превръща в неизчерпаем източник на "знаци". Грижата за тялото (в цялата му физичност, но и с въображение) е важна част от грижата за душата. Но подобна амбиция - медицинска поезия изисква подход, който е трудно-постижим във века на фактите. Ще дойде ли денят, в който Фичино, Парацелз и Емерсън ще бъдат измежду първите в списъка на задължителните автори за студентите по медицина?

Кога студентът по медицина ще изучава сериозно и задълбочено тялото в изкуството? Кога посещението при доктора ще включва преглед на съдбоносната история на пациента, на неговите сънища и лични фантазии за болестта? Този ден вероятно ще дойде, защото вече е бил тук. Ренесансовият терапевт Фичино имал лютня, с която прогонвал неразположението на пациента чрез изкуство.

Кийтс с лекота е преминал от медицинската кариера към поезията. Емерсън е изследвал загадките на болестта като философ. Голямото влияние, което техническите фантазии за живота са оказали върху съвременното мислене, изглежда до известна степен успокоително. Може би има шанс тялото да се освободи от своята идентификация като труп, и оживено от новата оценка на собственото си изкуство отново да почувства притока на душата.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *