Днес в много страни развод се получава много лесно. Резултатът – огромно нарастване на дела на разводите през 20-ти век. Въпреки че в някои случаи това просто е заменило раздялата или изоставянето без правно узаконяване, съществуват доказателства, че делът на разпадналите се бракове действително се е увеличил. Променени са и възгледите за брака; той се разглежда по-скоро като граждански договор, отколкото като обвързано с обет религиозно отношение, чието разкъсване представлява своеобразен нраствен провал. Изглежда е налице силна подкрепа на либерализирането на законите за развода (или относителна незаинтересуваност към този процес), както и очевидна липса на широка обществена загриженост относно тенденциите в динамиката на развода.

Но също така 92 % от хората решават да сключат брак в даден момент от живота си, а някои правят това повече от един път. Ясно е, че хората не са загубили доверие в брачната институция. В сравнение с всички останали отношения бракът дава най-висока удовлетвореност и е най-полезен за телесното и психичното здраве. Също така „цената” на развода, изразена в нарастналия дял на смъртност поради болести и самоубийства, и нарастналия дял на психичните смущения в периода до сключването на следващия брак (за двете трети, които правят тази стъпка).

И накрая видяхме какво струва разводът на децата – загубената връзка с бащите, затруднените отношения със заварените или доведените родители, братя, сестри. Възможно е много от разпадналите се бракове да бъдат спасени. Може би някои двойки просто не са подготвени за „лошите времена”. Може би някои не осъзнават, че конфликтът и споровете са нормална съставка на брака. Някои може би не познават правилата на това отношение, а други не притежват необходимите за поддържането на отношението социални умения.