Жестокостта има много общо със сянката и в частност със сянката на силата. За много хора, родени и отгледани в съвременна Америка, невинността -отсъствието или отхвърлянето на сянката - е голямо препятствие по пътя към реализиране на душевната сила. Когато хората говорят за силата и невинността, те често се позовават на своето религиозно възпитание, което по един или друг начин ги е учило да обръщат и другата буза и да страдат. Дейвид Милър посочва, че представата за набожните люде като стадо от овце, деликатно поддържа идеята, че за да си добър, трябва да си слаб и отстъпчив.
Друг начин да изгубим силата е идентификацията с риге - фантазията,
която е така силна в американската душа. Младежкият дух на идеализма,
казанът за претопяване, равният шанс за всички, равенството между хората
- тези принципи на американския идеал не само хвърлят тъмна сянка, но и
правят силата нежелана за мнозина.
Като елемент на сянката, тя бива
потисната и в резултат от това много силови битки протичат тайно,
задкулисно.
Сънищата често пресъздават образи на тъмната сила, в които сънуващият е
или носител на оръжията, или е тяхна жертва. Например един мъж на средна
възраст ми разказа следния сън:
Той стоял пред вратата на една банка и
чакал да я отворят. Една жена стояла до него, както и още няколко души.
Внезапно забелязал, че двама от мъжете до него са въоръжени. Видял как с
бавни движения мъжете измъквали оръжието от джобовете си. Той изпаднал в
паника при мисълта за изстрели и инстинктивно се затичал.
Изоставил
приятелката си в прахта, без да се погрижи за нея, и се събудил с
чувство за вина поради страхливостта си.
Мъжът разглеждаше този сън като портрет на своя страх от жестокостта.
Той срещаше големи трудности и при най-обикновено противопоставяне. Каза
ми, че за него е характерно да бъде изключително загрижен за
приятелката си, но в съня паниката затъмнила алтруизма му и той избягал
удивително бързо.
Спомена и за други сънища, в които е почувствал паника
при вида на оръжие и единствената му грижа била собствената му
сигурност. В сънищата си той никога не се включвал в битките и смяташе,
че това е белег за слабохарактерност.
Понякога е полезно да разглеждаме образите в съня като ангели. Те имат
човешки образ, но техният свят е сферата на въображението, където
природните и моралните закони на действителния живот не са приложими.
Техните действия са загадъчни и не трябва да бъдат приемани буквално.
Видях двамата мъже като тъмни ангели, правещи нещо, което сънуващият
никога не би сторил.
Той бил уплашен от оръжията и избягал, но може би
не се е проявил като страхливец. Бягството е разумна реакция при вида на
оръжие, особено ако самите вие не притежавате нищо подобно. Също така
бихме могли да разглеждаме отдръпването му от жената като нещо, което се
случва, когато усетим жестокост.
Той вече не е близък с женствения,
чувствителен свят, който обикновено си мисли, че трябва да защитава.
Сънят не се отнасяше само до оръжията. Той включваше и ограбването на
банка. В този смисъл можем да го разглеждаме като урок за необходимостта
от кражбата. Понякога трябва да си сложим черна маска, да скрием оръжие
в джоба си - във фалическата област и в женствената кухина - за да се
справим с нещата.
Религията е пълна с учудващи истории за аморални
финансови машинации. Както вече видяхме, Иисус разказва историята за
човека, който плащал еднакво на онези, които работели по един час, и на
онези, работили цял ден. Елините почитат легендата за Хермес, който в
първия ден от живота си откраднал стадото на брат си Аполон.
Може би за
да се насладим на даровете на Хермес, е необходимо да бъдем лишени от
аполоновите си ценности. Историята за Настрадин и урока по музика звучи
като покана за измама. В Евангелията и в безбройните картини на
разпятието Иисус е изобразяван на кръста между двама крадци, единият от
които той взема със себе си в рая.
Този образ понякога бива тълкуван
като унижението на Иисус, но историята може би представлява извисяване
на кражбата.
Писмото на Оскар Уайлд от затвора, познато като Де Профундис, "от
дълбините", е необикновен пример за теологията на Романтизма. В него
писателят разсъждава върху мястото на сянката в образа на Иисус:
"Светът винаги е обичал светеца като най-близкото подобие на божието
съвършенство. По някакъв божествен инстинкт Христос, изглежда, винаги е
обичал грешника като най-близкото подобие на човешкото съвършенство.
Неговото основно желание е не толкова да промени хората, колкото да ги
избави от страданията...
Но начина (който все още остава неразбран от
света), по който той разглежда греха и страданието е като неща, които са
красиви и свети, сами по себе си, и които са форми на съвършенство."
Ако позволим на Оскар Уайлд да бъде наш водач при теологичното тълкуване
на съня на този мъж, бихме могли да разглеждаме двамата въоръжени мъже
като двамата крадци, разпнати до Иисус. Те може би са паднали ангели,
чиято работа е да ограбват банки. Те може би илюстрират горчивата
истина, че за да стане духовно богат, човек понякога трябва да открадне,
насилствено и мрачно, от хранилището на благата.
И вие можете, подобно
на Иисус, да се окажете в компанията на крадци и стрелци, точно когато
се мислите за невинни, приемайки се за защитник в близост до жената.
Сянката е една ужасяваща реалност. Всеки, който говори сладкодумие за
интеграцията със сянката та сякаш да се сближиш с нея е като да научиш
чужд език, не познава мрака, с който тя е обгърната.
Страхът винаги е
близо до силата, а истинската невинност до кървавата вина. Трите кръста
на Голгота не олицетворяват просто триумфа на добродетелта над порока.
Те са отражение на най-скъпоценния образ в християнството,
триединството. Те намекват за великата мистерия, която ни посочва и
Оскар Уайлд: фактът, че добродетелта, която се разграничава от злото,
никога не е истинска.
Ние поддържаме жестокостта в нашия свят, когато не
признаваме мястото й в сърцата ни и се идентифицираме единствено с
искрената невинност.
Хората често ми разказват сънища за пушки и други оръжия. Мисля, че това
е не толкова компенсация на невинността в живота, колкото знак, че
душата обича силата.
Сънищата ни предоставят възглед за потенциала на
душата, който е по-малко цензуриран от онзи, който ни дава съзнателният
самоанализ. Същевременно в обществото съществуват знаци за това, че
пушката е един ритуален предмет. Пушките са забранявани и обожавани.
Тези предмети будят страхопочитание. Те са загадъчно пленителни и
смущаващи.
Противниците на тяхната забрана може би говорят от името на
един рядък идол на силата, благодарение на който ние виждаме силата на
живота. Пушката е опасна не само защото тя застрашава нашия живот, но и
защото конкретизира и фетишизира желанието ни за сила, като прави силата
видима, но същевременно я отдалечава от духовното й присъствие в нашия
всекидневен живот.
Присъствието на пушката в обществото е заплаха и ние
сме нейни жертви - знак за това, че нашият фетиш действа срещу нас.
Старите, боядисани топове, които са поставени на привилегировани места в
нашите градове - има един на пътя към моята къща в едно тихо селце
-демонстрират пиетета, с който почитаме този свещен предмет, тайнството
на нашата потенциална разрушителна сила.
Често се казва, че пушката е фалически символ. По-вероятно е обратното:
фалосът е символ на пушката. Ние сме пленени от нейната сила и е
интересно да се отбележи, че думата "пленителен" обикновено се отнася до
фалоса. Но аз не мисля, че пушката е толкова мъжествена, колкото
изглежда.
Думата пушка (gun) произхожда от името на една жена, Гюнхилда,
което на скандинавски означава "война". Едно известно оръдие е било
наречено "Голямата Берта", което навежда на мисълта, че пушката може би
излъчва силата на женската душа.
Душата е експлозивна и силна. С помощта на въображението, което винаги е
предпоставка за действие и източник на смисъл, тя може да постигне
всичко.
Със силата на своите емоции, душата е оръжие, пълно с
потенциална мощ и ефективност. Писателят, изразяващ душевната страст, е
по-могъщ от меча, защото въображението може коренно да промени живота на
хората.
Ако не станем представители на душевната сила, ние може да се превърнем в
нейни жертви. Ние страдаме от своите емоции, вместо да почувстваме, че
те работят за нас.
Скриваме в себе си своите мисли и страсти, отделяме
ги от живота и те започват да се бунтуват в нас, като ни правят дълбоко
неспокойни или се превръщат в болест. Всички знаем какво е да сдържаш
гнева в сърцето си, докато той расте и се изражда в разяждаща неприязън и
ярост.
Дори неизразената любов поражда натиск, който изисква някаква
изява.
Ако жестокостта е симптоматично проявяващата се потисната жизнена сила,
нейният лек е грижата за силата на душата. Глупаво е да отричаме
сигналите за присъствие на тази сила - индивидуалността,
ексцентричността, себеизразяването, страстта - защото тя не може да бъде
истински потисната.
Ако по улиците ни има престъпления, от гледна точка
на душата, те се дължат не само на мизерията и тежките условия на
живот, но и на неуспеха на душата и на нейния дух да разкрият себе си.
Сократ и Иисус, двама учители на добродетелта и любовта, са били
екзекутирани заради неспокойната, застрашителна сила на техните души,
която се е разкривала в личния им живот и в думите им.
Те не носели
оръжия, но все пак представлявали заплаха, защото няма нищо по-силно от
разкриването на душата. Ето и още една причина за поставянето на Иисус
между двамата крадци. Той бил престъпник в очите на властта, отричаща
душата. Престъплението и грехът, когато не се изразяват в жестокост, са
тъмни добродетели на сърцето, необходими за пълноценното присъствие на
индивида на Земята.
Само когато ги потискаме, те тръгват да се скитат
по улиците на града като въплъщение на отхвърлената сянка.
В душевния живот винаги има сянка и част от силата на душата идва от
нейните сенчести качества. Ако искаме да живеем с дълбините си - душевно
- трябва да се откажем от всички претенции за невинност, докато
сянката става все по-тъмна. Основната награда при отказа от невинността,
при което душата може да се изяви в пълна степен, е нарастването на
силата.
В присъствието на дълбоката сила животът става бурен и страстен,
което сигнализира, че душата е намерила поле за изява. Когато почитаме
Марс, той придава дълбок червен нюанс на всичко, което правим, и насища
живота ни с енергия, страст, сила и смелост. Когато го пренебрегваме,
страдаме от яростните атаки на невъздържана жестокост. Затова е важно да
почитаме духа на Марс и да позволим на душата да се впусне в живота - с
творчество, индивидуалност, новаторство и въображение.
|