|
Тук описваме междуличностните отношения като предпазващи от стрес. В ситуацията на развод или раздяла тази защита не само се изключва, но и самият процес предизвиква силен стрес, правейки индивида двойно по-уязвим. Възниква нужда от различни източници на социална подкрепа и редица изследвания са показали, че разведените хора с тесни, осигуряващи подкрепа мрежи от семейни и приятелски отношения се справят по-добре с промяната в статуса си – както като индивиди, така и като самотни родители. Например било установено, че стресът, настъпващ след развода, се намира в отрицателна корелация с равнището на подкрепа и включеност в социални контакти (посочено от представителите на двата пола) – следователно силният стрес се проявява при тези, които имат слаба подкрепа и ниска включеност в приятелски контакти, а силната подкрепа се свързва с ниско равнище на стреса.
Открито е, че успешно и несполучливо адаптиралите се разведени жени се характеризират с различни типове мрежи от социални контакти. Докато и двете групи посочват, че шест месеца преди развода са имали сходни мрежи от взаимоотношения, след развода групата от успешно адаптирали се се отличавала с малко по-широки социални мрежи – не толкова „плътни” (или взаимносвързани) и съдържащи по-ниско съотношение роднини-нероднини в сравнение с групата на неадаптиралите се жени. Социалните мрежи с по-ниска „плътност” могат да се окажат по-ефективни, защото позволяват: 1. Достъп до партньори с по-разнообразни роли. 2. По-голяма откритост за промяна, тъй като съдържат повече отношения между две лица, отколкото групови отношения. 3. По-голяма вероятност за намирани на партньори с потребности и интереси, допълващи променящите се потребности и интереси на разведения. В едно изследване е предложено на жени развели се в предходния четиригодишен период, да подредят редица социални и професионални взаимоотношения в зависимост от полезността им при справяне с определени проблемни области в шетсмесечния период непосредствено след раздялата. Повече от половината жени разглеждат приятелите ката най-сериозен източник на помощ във връзка с осигуряването на компания извън дома, но също и при разискване на възникващите проблеми и за осигуряване на емоционална подкрепа. Членовете на семейството и рода, включително собствените деца, оказват най-голяма помощ като компания у дома и като източник на привързаност. На съпругите може да се наложи да се издържат сами и много от тях се подгтовят за това, като подновяват прекъснатото си образование или се записват в курсове за подготовка. Получаването на образование и започването на работа водят до финансова сигурност, но в същото време и до личностно израстване и по-високо самочувствие; в допълнение това позволява да се отклони вниманието от редица други проблеми и да се придобие нова мрежа от социални контакти. Установяването на независим стил на живот и на нови взаимоотношения след развода може да се окаже затруднено, тъй като процесът, макар и приключен от юридическа гледна точка, не е напълно изживян от индивида. Хагестад и Смайър посочват, че е необходимо известно време, за да се привикне с фактите. Те описват два типа развод – „уреден” и „хаотичен”. При „уредения” развод е налице постепенно разпадане на брака, пред хождащо съдебното решение. Индивидът се е отдръпнал емоционално и се е освободил от ролята си на съпруг(а)., преди бракът да е формално разтрогнат. Тук разводът е преживян психически, преди да стане юридечски фокт. При „хаотичния” развод отношението не е напълно ликвидирано поради редица възможни причини: 1. Все още има емоционална привързаност към партньора. 2. Продължава обвързаността с ролята на съпруг(а). 3. Все още има общи всекидневни житейски навици. Хагестад и Смайър установяват, че една трета от съвкупността принадлежи към описания по-горе тип. Те привеждат типология на „хаотичния” развод, основаващ се на съчетаване на тези три фактора. Тип А: „Формално разведени” – двамата продължават да живеят заедно, чувстват се емоционално привързани един към друг и обвързани със съпружеските роли. Тип Б: „По-добре да не беше се случвало” – все още има емоционална и ролева обвързаност, но двамата вече не живеят заедно. Тип В: „Влязъл (влязла) си ми „под кожата” – налице е емоционална привързаност към другия, но не и ролева обвързаност или съжителстване. Тип Г: „Законно уредено” – двамата са емоционално привързани един към друг и продължават да живеят заедно след развода, но не се чувстват обвързани със съпружеските роли. Тип Д: „Защо да не бъдем съквартиранти?” – съжителство без емоционална или ролева обвързанот. Тип Е: „Брачният статус има своите предимства” – индивиди, които не са емоционално свързани, нито живеят заедно, но все още са обвързани с ролята на съпруг(а). Тип Ж: „Обикновен делови въпрос” – съжителство без емоционална или ролева обвързаност. Тъй като в приведените случаи разводът е „неприключен въпрос”, индивидите, попадащи в тези седем типа, биха срещнали по-големи трудности при създването на нови взаимоотношения и утвърждаването на независим стил на живот в сравнение с двойките, които са преминали през „уредения” развод. Адаптацията след раздялата е свързана със стила на живот по време на брака. За тази адаптация най-силно допринася наличието на самостоятелни социални дейности и интереси в свободното време по време на брака. При по-възрастните мъже адаптацията е свързана по-скоро с желанието да извършват домакинската работа и привичните женски дейности по време на брака. Подобно отклонение от традиционните брачни норми дава възможност да се прогнозира по-добра адаптация в следващия период. Това може да се държи на факта, че поемането на отговорностите на другия пол е свързано с разширяване на способностите и уменията на индивида. Аналогични резултати са получени за току-що разделилите се жени. Адаптацията се оказва по-лесна за тези от тях, които имат нетрадиционни за своя пол ролеви ориентации, не са обвързани с проблемите на децата и са играли активна роля при взимането на решението за раздялата. По-добра адаптация след развода показват мъжете, изградили социалните си контакти независимо от брака. По всяка вероятност както при мъжете, така и при жените успешната адаптация след раздялата или развода е свързана с: 1. Осигуряваща социална подкрепа мрежа от контакти. 2. Време за „уредено” оттегляне от връзката. 3. Гъвкавост при усвояване на изискванията към ролята на другия пол. 4. Независими занимания през свободното време.
|
