“Ще те обичам. В добро и в зло, в радост и в болка, в здраве и в болест, в богатство и в бедност, докато смъртта ни раздели”. Церемориални думи от църковния сватбен ритуал. Надали някой се замисля дълбоко над тях във вихъра на сватбените приготовления и в еуфорията на сватбения ден. Както и над неофициалните клетви, които двама души са си разменяли, щастливо замаяни, заслепени от любов! Но ... . Недовършената мисъл може да се запълни със страници, листи, томове от мисли, чувства, емоции. Двама души имат една представа за себе си, за Другия, за връзката. А после изскачат дребни нещица. Поради различни причини. Неуточнени собствени потребности и нереални изисквания към Другия.

Представи и нагласи за съвместното живеене.Стари рани от други съжителства, от семействата, в които са израстнали. Идентичността, която мислят, че имат и тази, според другия – голямо ли е разминаването? Емоционалният живот, който водят – вътрешен и в двойката. Ситуирането във връзката – кой е “силният”, кой “слабият”. В семейството – като роли и отговорности? Какви са мотивите за създаването му – социална реализация / вече са двойка за света / или емоционална удовлетвореност – щастливи един с друг?

Възможно е и поради двата мотива. Мотивите за връзката точно с този човек. Нужда от постоянен сексуален партньор? Или и от интелектуален? Или от духовно и душевно близък човек. Обикновено искаме всичко. Очакванията един към друг: търсени са емоционални съпреживяване и сътрудничество. Или са търсени сигурност и спокойствие; уют / душевен, битов/? Някои предпочитат предизвикателствата и непредсказуемостта. Но като семейство може да пожелаят сигурност във взаимоотношенията.

Жените и мъжете имат различна представа за нея. Отделните жени и мъже – също. За каква сигурност става въпрос? Материална – ако има финасови проблеми, доколко са временни и как се справят. Социална – нужда от много или малко контакти в различни кръгове от обществото. Приятелска – необходимост от голям или по-малък кръг близки хора, на които се доверяват. Интимна сигурност – че са разбрани, като личности; че си съпреживяват, дори когато има разминаване в гледните точки – рационални и емоционални – за дадена ситуация или хора.

Сигурност в разрешаване на проблемите си и съответно тези във връзката. Имат ли доверие в себе си и в другия, че могат да се справят? Когато са в отрицателна гама на мисли, чувства – колко продължава? Как се съвземат – заравят глава в пясъка, правят кръгом към същата или следваща криза или продължават напред. Каква е честотата на кризите и дали емоционално осъзнават и приемат причините за тях – личностни и на двойката.

Показват ли красноречиво желание за емоционална подкрепа или очакват другият да чете мисли и разчита емоционалните състояния. Сексуална сигурност– взаимното търпеливо опознаване, какво ги възбужда и приласкава. Какво искат, могат да дадат и получат един на и от друг. Умеят ли двамата да свържат представата си за любов, желанието да обичат и бъдат обичани с качествата, които притежават и действията, които извършват! Иначе любовта остава в сферата на абстрактното. Обект на поезията, песните и романите.

Нужда от еуфория на чувства и емоции. Емоционална и сексуална страст. Или начин за повдигане на самочувствието /харесват ме, значи струвам нещо!/. Мотив за измъкване от емоционалната дупка. Любовта има компенсиращ механизъм. Липсва нещо в емоционален план. Запълва се, чрез Другия. Възможно ли е обаче да се запълнят емоционалните и душевни липси единствено чрез Другия – примерно чувството за сигурност /независимо каква/? Кои собствени потребности желаят да задоволят и кои на Другия.

Единият има потребност постоянно да рискува, а другия – не. Как ги изразяват. Дали ще има конфликт или единият ще поеме част от желанието на другия да рискува и обратно – другия ще стане по-разумен. В кои ситуации и как да се правят компромиси. Кой е по-отстъпчивият и кой по-налагащият се? Или като качества – смел партньор, борбен, отстояващ себе си. Привлича другия, който е по-плах и несигурен. Но всеки участва самостойно във външния свят – социален, професионален, приятелски. Никой не може да живее вместо другия. Ще има ли взаимообмен?

За да не бъде само единият плах, а другият – смелият, борбеният. Здравословната размяна на подчинение и поемане на отговорност в двойката, укрепва близостта. Как показват уязвимостта си - очевидна или скрита е? Какъв вид е – уязвимост-безпомощ-ност - “безсилен/а/ съм, блокирал/а/; не мога да се справя!”. Или уязвимост-доброволно подчинение и молба за помощ. Желание за доверяване на емоциите, чувствата, мислите си, без страх от подигравки и отказ. И двамата ли изказват и удовлетворяват подобни нужди?

Някои имат маниакално чувство за самосъхранение – вкопчват се в егото си и не позволяват да бъдат опознати душевно. Сякаш се страхуват, че партньорът ще намери чудовище и ще избяга. Поради предишни несполучливи връзки или неприемането си изцяло. С коректните си и недотам коректни действия. Заглушават отзвука им. Но той не изчезва, а се трансформира в негативна енергия, изразена вътрешно – автоагресия – и външо – агресия към другия. Натрупаните негативи избухват в даден момент по дребен повод, но със страшна сила.

Или са хронично чести и дразнещи другия –хленчене, мрънкане, мърморене, постоянни забележки; желание за контрол. Появят се ревност и на моменти нетърпимост един към друг. Възможно е това, което ги е привлякло, вече да ги дразни и да стане в даден момент неприемливо. Например прецизността да се превърне в педантичност. Или импулсивността да попречи на зрелите решения. За сваляне на напрежението при такива ситуации и взаимното развитие, помага единият да вземе от импулсивността на партньора, а другия част от прецизността.

Може отделните области да са уточнени. Но има проблеми, дължащи се на събития, които се случват вече като на двойка. Раждането на деца, отглеждането им. Лични загуби – роднини, приятели, работа. Как ги преживяват в себе си и споделят с партньора? Възможно е единият или двамата да започнат, повече отпреди, да се осланят на другия. Считат, че партньорството е точно това – споделяне и поемане на част емоционалния товар от другия. Така е. Но уточнено ли е докъде ще се простира поемането, облягането? Ако единият откаже? Друг момент е: Как се справят с ревността – интимна, професионална?

Ако единият тръгне напред в саморазвитието си, как се отразява това на другия и на отношенията? Ревност, желание за смяна на партньора. Или съпреживяване и съпровождане на другия по пътя на из-растването? Трудно е при всекидневните задължения, постоянно да има емоционални и чувствени фоейерверки. Ако очакванията са подобни, нормално е голямото разочарование. Трудните моменти изпробват характерите, емоционалните умения, чувствата. Рутината не на ежедневието, а на мисленето и нагласите “ убива “ любовта.

Ако двамата поотделно и заедно нямат достатъчно преживявания, в които се пробват, изживяват и споделят, настъпват скука и разо-чарование. Търпимостта, приемането и прощаването на дребните грешчици – собствени и на другия – облекчават ежедневието. Откритостта към хубавото и лошото в себе си; осъзнаване на емоциите, умелото им използване за обосноваване действията и вживяването в емоциите на другия, повишават доверието. Рядко има изненади. Взаимно се развиват, попивайки по-ложителното от другия.

Приемат възрастовите си и емоционални цикли. Обичат се заради самия човек, а не заради социално статукво, постижения и престиж. Радват се на успехите на другия. Жестовете на внимание, споделянето / положителните и негативни мисли и чув-ства/; взаимната “чуваемост “ при обсъждане на по-големи проблеми са чудесни! Но знаят и че да надскочиш собствените си страхове и бариери, самият себе си, е по-важно! Ползотворно и за двамата! Това е взаимната им любов, силата на клетвите им!

Автор: Надя Златева