Тя е естествена, неманипулирана и извира от незнаен източник. Нашата роля в работата с този вид сила е да сме внимателни наблюдатели и да забележим как душата копнее да се впусне в живота. Задачата ни се състои и в това, да открием изкусни методи за открояване и структуриране на тази сила, като поемем пълната отговорност за нея и същевременно повярваме, че душата, има намерения и потребности, които можем да разберем само отчасти.

Нито егоцентричната воля, от една страна, нито абсолютната пасивност, от друга - служат на душата. Тя изисква както размисъл, така и непосилен труд. Помислете за всички древни култури, които са хвърляли огромни средства, време и енергия в пирамиди, мегалити, храмове и катедрали в името на свещената игра или святото въображение. Важното е да открием духовната перспектива, която подхранва действието със страст и творчески размисъл.

Тук се сещам за постоянните опити на Юнг както в теорията, така и в живота, да открие "трансценденталната функция", както я е наричал той, гледна точка, която обхваща както загадъчните дълбини на душата, така и съзнателните възприятия и идеи, Това за Юнг било точното значение на Аза: той е опорната точка на действието и интелигентността, балансираща душата и интелекта.

Това не е просто теоретична конструкция. Както доказва Юнг, чрез своята работа с душата, това може де бъде начин на живот. Силата, която се извлича от преместването на източника на действие, има дълбоки корени и не е деструктивно впримчена в нарцистични мотиви. В Дао Дъ Дзин (Гл. 30) се казва: "Добрият генерал постига целта си и това е всичко; той не използва случая, за да черпи сила от него."

Освобождаването на силата на душата няма нищо общо с потребността от запълване на празнотите в егото или от неумело компенсиране на неговите слабости. Какъв е източникът на тази душевна сила и как бихме могли да я отключим? Вярвам, че тя често идва от неочаквани места. На първо място тя се появява тогава, когато следваме сърцето си, вместо да сме в противоречие с него.

Затова, макар да е парадоксално, душевната сила може да излезе от поражението, депресията и загубата. Общото правило е, че душата се появява в празнотите и кухините на битието. Обикновено сме изкушени да намерим някакъв деликатен начин за отричане на тези празноти или за дистанциране от тях. Но всички сме преживявали моменти, когато, загубвайки работата си или боледувайки, сме откривали, в крайна сметка, една неочаквана вътрешна сила.

Други източници на дълбоко заложената сила са конкретните особености на личността и на тялото или обстоятелствата. Един човек има дълбок, звучен глас, който определя мястото му в света. Друг е умен, интелигентен, с творческо въображение. Някои хора притежават сексуална привлекателност, която може да внесе сила в живота и без да бъде експлоатирана. Понякога един млад човек търси силата, от която се нуждае, на обикновени места и пренебрегва присъщите й качества.

Той съзнателно се опитва да говори гладко и да изглежда спокоен, когато всъщност е нервен и изпълнен с неувереност. Някои смятат, че ако могат да изглеждат "хладнокръвни", силата със сигурност ще се появи. Подобно грубо призоваване на силата увереността неизбежно се проваля и личността потъва още по-дълбоко в морето на несигурността. На писателите се препоръчва да "пишат за това, което познават".

Същото важи и при търсенето на силата на душата: бъдете добри в това, в което наистина сте добри. Много от нас изразходват време и енергия, за да се преструват, че са нещо, което не са. Но това е крачка срещу душата, защото индивидуалността извира от душата така, както водата извира от дълбините на земята. Ние сме това, което сме, поради специалните съставки, от които е изградена душата ни.

Въпреки това архетипно, универсално съдържаше, в душата на всеки индивид смесването е изключително индивидуално. Силата започва с опознаването на тази специална душа, която може да бъде напълно различна от фантазиите ни за онова, което сме или искаме да бъдем. Веднъж мой приятел ме представи на аудиторията, пред която щях да изнасям лекция, по следния начин:

"Ще ви кажа какво не е Том. Той не е художник, не е учен, не е философ, не е ..." Почувствах ужас, докато слушах какво не съм. По онова време преподавах в един университет и се предполагаше, че поне трябва да създавам впечатлението, че съм учен. И въпреки това знаех, че не съм такъв. Необичайното ми представяне от моя приятел беше мъдро и напълно достоверно.

Може би от време навреме бихме могли да използваме изпразването от идентичност. Отчитайки кои не сме, можем да стигнем до изненадващото откровение кои сме. И отново Дао Дъ Дзин (Гл. 22), това абсолютно верую на духовната празнота, изрича думи, които напомнят думите на Исус: "Когато си изкривен, ще бъдеш изправен; когато си изпразнен, ще бъдеш изпълнен." Духовната празнота не е изпълнена с безпокойство. Всъщност когато поддържаме чувството за празнота и устояваме на изкушението за преждевременно изпълване, ние се изпълваме със сила.

Трябва да задържим празнотата. Твърде често губим тази благодатна празнота в стремежа си да намерим заместители на силата. Може да се каже, че толерантността към слабостта е предпоставка за откриване на силата, защото упражняването на сила, мотивирано от отбягване на слабостта, не е истинска сила. Това е едно практическо правило. Ако непрекъснато запълваме всички празноти с мними дейности, не оставяме на душата пространство за изява.

Познавах един младеж, който искаше да стане писател. Нещо в него го подтикваше да пътува и да живее като бохем, но той се огледа и видя, че всички негови връстници учат. Затова реши да превъзмогне желанието си да пътува и да кандидатства в колеж. Не беше чудно, че се провали, и тогава замина на дълго пътешествие. Колко е лесно да пренебрегваме очевидните, настоятелни знаци на душата (в този случай фантазиите и мечтите за пътешествия) и вместо това, да се опитваме да произведем силата чрез тежки и скъпоструващи усилия.