От много поколения насам в нашата географска ширина мълчаливо се е приемало, че отглеждането на децата в едно семейство им осигурява достатъчна възпитателна подготовка за срещата им с другия пол в сексуалния живот и в брака. Но и за нашите предшественици, както навсякъде са били валидни строги обществени и културни норми и предписания касаещи както сексуалността така и брака. Те са били тясно свързани с останалите модели на поведението на дадена обществена формация. В епохата на феодализма например е съществувало правото на феодала да дефлорира дъщерите на крепостниците ( jus primae noctis)*. Без съмнение върху нашите предшественици е действало отрицателното влияние на библейското поучение, че половите връзки са греховни, ако не служат за продължение на човешкия род. Това влияние впрочем и днес не е напълно изживяно.

Когато апелираме към отговорността на родителите да предпазят децата си от телесните, душевните и социалните последици на нехармоничните полови отношения, е необходимо да се подчертае значението на сексуалността за развитието на индивида и за семейството. Брачното съжителство е висша форма на социално поведение, която е възможна между двама души.

В брака индивидът се слива с равноправна личност от другия пол в едно ново, по-висше единство и в него възпитава нови качества на характера. Възниква въпросът , дали за щастливия брак е необходимо партньорите да правят компромиси и да се откажат от някои черти на своята личност? Повърхностно разгледано, това изглежда правилно. Това схващане обаче изхожда от една индивидуалистична позиция, според която всяка личност представлява един изолиран индивид.

Ние обаче знаем, че двойката представлява филогенетично възникнала жизнена единица, чрез която единствено всеки от двамата може напълно да се възползва от представените от природата и обществото възможности за щастлив и успешен живот. Човек може да изпита щастие в най-високия смисъл на тази дума само от постигнат заедно с други хора успех.

Сексуалната близост също води до дълбоко удовлетворение и до хармония само тогава, когато развитието на нито един от двамата партньори не се ограничава. Тогава промяната на някои от съществуващите преди брака личностови черти не е загуба: напротив брака дава възможност за усъвършенстващо, взаимно модифициращо развитие на характерите. За поколенията в миналото бракът е бил или съжителство за зачеване или икономическо съдружие.

Бракът може да бъде пълноценен едва когато се превърне в общност на любовта, в която партньорите признават един на друг равни права и еднакви задължения и си оказват взаимно внимание и доверие. Такива бракове и семейства могат да се развиват пълноценно само там, където са създадени подходящи обществени отношения, където хората от всички слоеве на населението могат да сключват брак по любов, без икономически съображения и съсловни ограничения.

Бракът по любов е важна, макар и не единствена предпоставка за щастлив полов живот; същевременно той предотвратява половите затруднения, разочарованията и разводите. Поведението на един човек в брака до голяма степен се определя не само от личния му опит в собственото му семейство, но и от опита, придобит при участието му в живота на цялото общество. Например при поощряването на половите потребности възпитанието може да доведе до честа смяна на партньорите (промискуитет) , ако човекът не е бил възпитан да уважава другия пол.

От друга страна; оклеветяването на сексуалността като нещо греховно, нечисто или недостойно довежда индивида до конфликти, които могат да станат причина за смущения или за погрешно поведение. От всичко това става ясно, че ние можем да окажем силно влияние върху бъдещото щастие на своите деца или даже да им навредим, ако при сексуалното им възпитание съзнателно или несъзнателно поставяме неправилно акцентите и ако не се съобразяваме в достатъчна степен с решаващото влияние на семейството и на обществената среда.

*jus primae noctis - право на първата  (брачна) нощ 

Още публикации по темата:

Сексуален живот на брачната двойка

Дейности на родители и деца