Не е за пренебрегване фактът, че в нашия език веки ден от седмицата е посветен на някой бог или на някоя богиня: съботата е посветена на Сатурн, четвъртък - на Тор, понеделник - на Луната. В други езици това посвещаване е също толкова ясно, като например в италианския, където петък е денят на Венера. В необикновената си книга Обикновена светост Линда Сексън ни учи как да долавяме изявите на сакралното в най-обикновените предмети и обстоятелства.

Тя разказва историята на един възрастен човек, който й показал витрина за порцелан, пълна с вещи, посветени на покойната му съпруга. Тя казва, че това било свето място в традицията на Заветния кивот и Християнската дарохранителница. В този смисъл една кутия със специални писма или други предмети, пазена на тавана, е дарохранителница, хранилище за свещени неща.

Четиридесет и деветте вързани с панделки свитъци със стихотворения на Емили Дикинсън, грижливо записани и съхранени, са наистина свети писания, запазени по подходящ начин с ритуална спойка. Всички можем да създадем сакрални книги и кутии - един том с наши сънища, воден от сърце дневник, тетрадка с мисли, съдържателен албум със снимки - и по този начин можем да превърнем всекидневното в свето, по един скромен, но значим начин.

Този тип духовност, така обикновена и близка до дома, е особено подхранваща за душата. Без това скромно вграждане на сакралното в живота, религията може да се отдалечи от човешкия живот до такава степен, че да изгуби връзката с него. Формално хората може да бъдат изключително религиозни и въпреки това да изповядват във всекидневния си живот ценности, които са абсолютно светски.

Оценяването на местната духовност е важно, защото без нея нашата идеализация на святото, правеща го скъпоценно и твърде отдалечено от живота, може да попречи на истинската чувствителност към сакралното. Посещенията в църквата могат да се превърнат само в естетическо преживяване или, от психологическа гледна точка, в защита срещу силата на свещеното.

Официалната религия, така силна и влиятелна в установяването на ценности и принципи, винаги лежи на пресечната точка между божественото и демоничното. Религията никога не е неутрална. Тя оправдава и разпалва емоциите на свещената война и подхранва Дълбока вина за любовта и секса. Латинската дума ххх, корен на сакрален, означава както "свещен", така и "табу"- толкова е тясна връзката между светото и забраненото.

Веднъж работех с една жена, която носеше в себе си известна доза психологически модернизъм. Тя беше фотомодел, а професията й я отдалечаваше от нейните дълбоки желания. На двадесет и девет години тя се чувстваше остаряла. В първите ни няколко разговора забелязах, че тя няколко пъти спомена за напредналата си възраст. Каза, че никой не иска да наеме модел, който има бръчка или бял косъм. Това беше и първият ни проблем.

Кариерата й я отчуждаваше от нейното тяло и от остаряването й. Остаряването е един от начините, чрез които душата се стимулира за внимание към духовната страна на живота. Промените на тялото ни дават уроци за съдбата, времето, природата, морала и характера. Остаряването ни принуждава да решим кое е важно в живота.

Професията на тази жена я окуражаваше да отбягва или да се противопоставя на този естествен процес и възникналото вследствие на това раздвоение застрашаваше както работата й, така и самоусещането й. Тя също така искаше да има дете, но не знаеше как би могла да вмести бременността в трескавия си график и пътуванията.

Предположи, че може да се освободи за един месец, но не и повече. Освен това трябваше да пази мислите си за раждане в тайна. Страхуваше се, че ако агентът й разбере за това, ще се откаже от нея. Тя беше отгледана в еврейско семейство, но посещенията в храма през детството й никога не бяха означавали нещо за нея.

Сега не познаваше религията си и не изпитваше емоционална привързаност към нея. Беше се съсредоточила върху работата си и обичаше забързания живот, който тя й предоставяше. Накратко, тя беше вечно на път, а душата й се изявяваше само в неясни копнежи за по-удовлетворяващ живот, по-добър брак и дете. Тя дойде при мен с една определена цел:

"Искам по-добър живот. Искам да преодолея чувството на празнота, което изпитвам всяка сутрин, щом се събудя. Помогнете ми." "Сънувате ли понякога?", попитах я аз. Установил съм, че личността, отделена от вътрешните си мисли и чувства, унесена в забързания външен живот, не стига далеч, когато се опитва да разбере себе си по съзнателен път.

Хората обикновено бъркат себеразбирането с рационалния анализ. Повечето от нас обичат да си правят словесни тестове, които ни казват кои сме, или залитат по последната психологическа мода, но тези методи пречат на себепознанието, стеснявайки нашата сложност до една опростенческа формула. Сънищата са различни. Те са личната митология и образност на личността.

Не са лесни за разбиране, но този факт сам по себе си ги превръща в добра отправна точка за размисъл. Когато изучаваме сънищата си за определен период от време, ние започваме да виждаме белези и да възстановяваме образи, които ни предлагат по-дълбоки прозрения от всеки стандартизиран тест или бърз самоанализ.

"Сънувам непрекъснато", ми каза моята пациентка. След това ми разказа съня, който беше сънувала същата сутрин. Седяла в един ресторант в Ню Йорк и се взирала в чинията с храна на масата пред нея. Взела вилицата сиповдигнала палачинките, които били в чинията, и под тях намерила две свежи и зелени грахови зърна. Това бил целият сън. Понякога сънищата приличат на японското хайко или на кратки лирични стихотворения.

Трябва да се отнесем към тях като с миниатюра или кратък стих. Един ресторант може да изглежда като съвсем обикновен декор, когато минаваме покрай него. Но, както вече видяхме, храната е изключително важна и символична за душата. Психологическите симптоми често се проявяват в загуба или увеличаване на теглото, в алергии към различни храни или в идиосинкратични хранителни навици.

Самата дума ресторант предизвиква някои внушения. Тя означава "реставрирам", възстановявам и произхожда от думата ххх, кол, забит в земята, за да поддържа нещо, закрепено за него. Да си в ресторант не е същото като да вечеряш вкъщи. Специално при тази жена ресторантът беше свързан с невъзможността й да създаде свой дом.

Тя винаги пътуваше, винаги се хранеше в ресторанти. Разгледахме и семплата поезия на съня. Тя трябваше да използва вилица, за да повдигне големите, плоски, не особено хранителни палачинки, за да открие по-питателна храна - граховите зърна. Макар и малки, те предлагат свежа питателност. Били като малки, зелени скъпоценни камъни на питателността, скрити зад бяло одеало.

Зеленият цвят внушава представите за надежда и растеж. Говорихме за белите одеала в живота й, нещата, които тя смяташе за плоски и безинтересни и които може би скриваха някои изпълнени с надежда нови възможности. Първата й мисъл беше за скуката на домакинската работа. Едно бебе, разбира се, не би разрешило този проблем.

Тя каза също, че чувства обща отпадналост, една бледа нишка на пустота в настроенията си и въпреки това има чувството, че под тази досада се крие живот. Този сън за грах ми напомни за един друг, който бях чул преди години. В него един мъж седи в ресторант и си поръчва пържола, а вместо нея му сервират голям поднос с фасул.

Този сън ми звучеше като някоя от историите на Дзен и ме накара дълго да размишлявам за стойността на обикновената храна, особено когато съзнателно поръчваме нещо по-специално. Животът умее да ни изненадва с крайната простота, когато храним екзотични гастрономични фантазии. Няколко месеца след съня за граха манекенката дойде и ми каза, че е бременна.

"Аха - помислих си аз нима тези грахови зърна, покрити с палачинково тесто, са подсказвали и за процесите, протичащи в тялото й?" "Бременността ме променя - каза тя. - Работата вече не е единственото в моя живот. А тревогата, че остарявам, ме напуска. Не разбирам. А най-странен е фактът, че вече чета сериозни книги!" Нейното духовно развитие беше започнало.

Духовността не се изразява само в красноречивия език на великите световни религии. В бременността си тази жена разви житейска философия, която е голямо духовно постижение. Тя навлизаше в съдбата си и виждаше своя живот през призмата на процесите в тялото си по непознат дотогава начин. Това беше началото - две зелени зърна под една бяла палачинка.

Веднъж чух една история за Д. Т. Судзуки, един от ранните разпространители на Дзен на Запад. Той обядвал в компанията на много видни учени. Един мъж до него непрекъснато му задавал въпроси, Судзуки вечерял търпеливо и не казвал нищо. Тогава мъжът, който очевидно никога не бил чел Дзен-притчи, попитал: "Как би обобщил Дзен за един западняк като мен?" Судзуки го погледнал в очите и с необикновен плам в гласа му казал: "Яж!"

Духовността се засява, покълва, напъпва и разцъфва в светския живот. Тя може да бъде открита и отгледана в най-дребните ежедневни дейности. Подобно на витрината за порцелан на Линда Сексън, духовността, която храни душата и, в крайна сметка, лекува психическите ни рани, може да бъде открита в тези свети предмети, които се обличат в одеждите на обикновеното.

Томас Мур