Дълго време е било прието, че съпругът трябва да „изкарва хляба”, а жената трябва да се занимава с домакинството. Но времената се промениха – сега около 50 % от жените искат да имат професионална кариера в допълнение към съпруга и децата; този възглед е по-широко радпространен сред по-младите и по-високообразовани жени. Въпросът е в каква степен действително са се променили ролите в брака? Заетост. В традиционното семейство съпругът често имаше професионална кариера и бе в състояние да преследва амбициите си. На жената бе отредена второстепенна роля; ако съпругът имаше успех в живота, тя на практика споделяше част от благата, свързани с нарастналия доход и по-високия статус, но успехът бе именно на съпруга и, а не неин. Освен това тя трябваше да се примири с нежеланието му да се занимава с домакинската работа.

Ако съпругът се окажеше неудачник, жената едва ли можеше да помогне с нещо – освен сама да си намери работа. С нарастването на образователното равнище и на аспирациите на жените се увеличава делът на съпругите, които работят и правят професионална кариера. Ще разгледаме брака, в който и двмата съпрузи правят професионална кариера.

Обстоятелството, че жената работи и печели пари, има съществен ефект върху нейната позиция в семейството. В частност тя върши по-малка домакинска работа и има по-важна роля във взимането на решения. В периода на икономическата депресия през 30-те години на 20 век, много мъже печелеха по-малко или загубиха работата си. Резултатът бе силно нарастване на властта на техните съпруги.

Домакинска работа.

В най-примитивните общества съществува ясно разделение на труда: жените гледат децата, готвят и съхраняват храната, шият и кърпят дрехите; мъжете се занимават с лов и риболов, отглеждат животни, добиват дървен материал и руда, храна и метали, строят къщи; и двата пола се занимават със земеделие. В съвременните общества нещата не са много по-различни.

Изследване на 40 лондонски домакини с малки деца разкри, че полагат 77 часа домашен труд на седмица и че 70 % от тях са недоволни от това. Повечето от тях намират работата за монотонна, разпокъсана и караща ги да се чувстват самотни, възмущават се от ниския и статус. В същото време ценят автономността си и сред най-предпочитаните от тях дейности са готвенето, следвано от пазаруването и прането.

От друга страна, съпрузите обикновено правят по-голяма част от домашните ремонти, грижат се за колата, извършват тежката работа в градината и плащат сметките. Те участват в отглеждането на децата, не толкова на бебетата, колкото на по-големите деца ( в сферата на хобитата, спорта и домашната работа). Някои брачни двойки се отличават с по-ясно разграничение на ролите, докато други изпълняват съвместно семейните задачи. Има факти, които показват, че ако всеки партньор е привързан към роднините си, по-вероятно е ролите в семейството да са разграничени.

От друга страна ако съпругът и съпругата имат обща мрежа от приятели и познати, е по-голяма вероятността да се допълват или да изграждат единно партньорство, вместо да бъдат независими. По-традиционно разделение на труда се наблюдава, ако така е било в семействата на родителите и ако двойката споделя традиционните представи за половите роли. Последните изследвания са открили, че съпругата върши по-малко домашна работа, ако работи, ако съпругът получава по-висок доход, ако тя има по-високо образование и ако двойката има повече деца. А като цяло неравномерното разделение на труда бавно изчезва с течени на времето.

Власт при взимане на решения.

Практически във всички култури – както примитивни, така и индустриални – мъжът е имал повече власт от жената във и извън семейството, въпреки, че властта на жената бавно нараства и че понякога жените имат повече власт, отколкото допускат публичните отношения между съпрузите (специално в къщи). Всеки партньор е признат лидер в определени области – за жената това традиционно са храната и децата, а за мъжа – колата, парите и др.

Много изследвания показват, че партньорът, който печели повече пари, има по-престижна работа или по-високо образование, има по-голям принос в решенията. Но това просто правило невинаги е валидно, отчасти защото при нарастващото равноправие на половете тези идеи се възприемат първо от мъжете с по-висок статус, които се отказват от част от властта си. Имат значение и социалните умения да убеждаваш и да отстъпваш. Установено е, че много жени искат да имат повече власт, отколкото притежават в момента и че се чувстват по-щастливи в брака, ако имат повече власт.

Проучванията показват, че равноправните бракове са най-щастливи, следвани от тези бракове, в които доминира съпругът. Като цяло браковете, в които доминира съпругата, са по-малко щастливи, особено, когато тя използва „силови” методи на контрол. За щастливите бракове е важно и това двамата партньори да имат сходни представи за ролите на съпруга и на съпругата.