Разбира се, понякога трябва да действаме, но не така често или така бързо. Бихме могли да погледнем на действията си с по-голямо въображение от обикновено. Защо например една иначе напълно здрава връзка между двама души внезапно бива връхлетяна от мисли за раздяла? Нима това е нейният край или трябва да търсим отговора по-дълбоко?

Една чувствителна, разумна и добронамерена жена, Мериън, веднъж дойде при мен, за да сподели мислите си. - Искам да се разделя със съпруга си - каза тя с болезнено изражение, - а не знам дали мога да го направя. - Какво не е наред? - попитах аз. - Той е прекрасен човек - каза тя. - Обичам го и го уважавам. Но изпитвам неудържима потребност да избягам от него. Спорим често, а сексуалният ни живот е стигнал дъното. Имаме три деца и той е страхотен баща.

Но потребността да се разделя с него е по-силна от загрижеността ми за децата. Забелязах, че тя използваше думата "раздяла" отново и отново. Разговаряхме за нейните идеи и надежди. Тя се чувстваше опустошена от мисълта да разруши брака си, но съзнаваше, че не би могла да пренебрегне силната си потребност. Реших да се съсредоточа върху конкретния образ, който рисуваше душата й - раздялата.

В проучванията си, свързани със средновековната алхимия, Юнг говори за раздялата като за душевен процес. Латинската дума за раздяла, означава алхимична операция, приемана за основна в процеса на превръщане на обикновените вещества в злато. Юнг е разгледал тази неясна символика от психологическа гледна точка: за него раздяла означава протичащото в душата разделяне на веществата, които се нуждаят от диференциация.

Те вероятно са били твърде тясно свързани, което не е позволявало индивидуалното им разпознаване. Парацелз разбира раздяла като първичната дейност при сътворението както на света, така и на всяка човешка постъпка. Мислех за тези антични представи, докато Мериън ми разказваше за желанието си за раздяла.

Най-очевидната причина за нуждата от раздяла в един брак, като този на Мериън, е липсата на диференциация между двамата индивиди. Когато хората се влюбят, съберат се и създадат дом, дълбоките им фантазии понякога се смесват и всеки изживява своя собствен мит посредством другия. В подобна ситуация е трудно да усетиш собствената си индивидуалност.

Докато разговаряхме, стана ясно, че Мериън и друг път е изпитвала силна идентификация, от която се е опитвала да се освободи. Родителите й например били прекалено грижовни и не искали да я оставят да живее собствения си живот. Имала и сестра, която твърде много се месела в делата й. Мериън ми разказа, че в началото на брака си е имала силното желание да създаде свое собствено семейство, свободно от родителите й и тяхното влияние.

Но те непрекъснато играели централна роля в семейството й благодарение на финансовата подкрепа, която му оказвали. Тя явно не съзнаваше до каква степен отрича индивидуалността на съпруга си и се отнасяше с него по същия начин, по който родителите й се отнасяха с нея. В крайна сметка, стори ми се, че тя имаше нужда от много видове раздяла в много сфери на живота си и особено в отношенията си с околните.

Колкото до собствената й душа, жената явно копнееше да освободи нейния дух от затвора, в който я бе държала дълги години. Един ден Мериън дойде и ми съобщи, че е решила да се изнесе. Каза, че ще превърне мислите за раздяла в действителност. След като известно време разговаряхме за различните смислови нива на желанието й за раздяла, тя ми каза, че носи тези мисли в себе си, но интуитивно чувства, че не е достатъчно само да говори за това.

Решението й звучеше разумно и за мен. Разширяването на съзнанието понякога изисква да направим голяма крачка в живота си. Живеейки сама, тя би могла по-точно да опознае потребностите на душата си. Тя се изнесе, намери си нова работа и нови приятели. Излизаше с мъже и общо взето се наслаждаваше на свободата си. Тя с изненада откри, че съпругът й лесно се приспособи към новата ситуация, и за първи път от толкова години изпита известна ревност.

Мериън разбра, че един непознат дотогава мотив за раздяла е желанието й да накаже съпруга си или поне да му покаже колко дълбок е гневът й. Тя вкуси от живота извън стереотипа на детството. Родителите й, разбира се, силно се противопоставиха на раздялата, но за нея това беше като допълнителна премия. Харесваше й да върви срещу техните ценности и одобрение.

Беше се омъжила млада и за първи път в живота си откри какво е да си относително сам и независим. Хареса й. Видя и почувства себе си по нов начин. След три месеца раздяла тя реши да се върне у дома при съпруга си. Сега, няколко години по-късно, домът й процъфтява и тя вече не се измъчва от мисли за раздяла. В нейния живот навлязоха други теми, които нямат връзка с брака й, но са не по-малко предизвикателни.

Поне в една сфера тя е "отделен" човек. Историята на Мериън е пример за начина, по който грижата за посланията на душата ни отвежда на неочаквани места. Идеите за раздяла на пръв поглед противоречат на любовта и брака, но те може би са част от тях, тяхната невидима страна, която въображението може да приеме, без да унищожи любовта.

Дори разводът може да бъде разглеждан като вид реализация на любовта: това е животът извън нейната пълнота. Любовта иска от нас много, включително действия, които сякаш напълно противоречат на чувствата на привързаност и вярност. И въпреки това тези качества на сянката могат, в крайна сметка, да отведат любовта в нейния подходящ дом, колкото и загадъчен и непредсказуем да е той.

Томас Мур