Някои жени отначало премълчават в брачната консултация, че вече не понасят съпруга си, и се надяват да получат съвети за поносим съвместен живот. Най-често това са жени, които заради децата или от други съображения желаят да запазят брака си с нелюбимия мъж. Нерядко те разбират причината за аноргазмията си едва тогава, когато са били сексуално възбудени от някой друг мъж.

Има наистина трагични случаи, когато жената е белязана с мнима фригидност в близостта със своя съпруг, но реагира сексуално спрямо друг толкова силно, че само неговото приближаване вече събужда у нея непознати досега усещания. Пламенната любов е в състояние временно да помете задържащите емоции, страховете и опасенията и дори да обезсили утежняващите фактори на непозволеното и неблагоприятните условия. Да се поощрява обаче опитът с друг мъж в случай на аноргазмия би било погрешно – и не само от морални съображения.

Това би предизвикало още по-тежки конфликти и би застрашило щастието на едно цяло семейство, което не се състои само в половото разбирателство между съпрузите. По-уместно е да бъдат използвани всички шансове, за да се възтанови хармонията, всички възможности да се намери път към единството и да се разгърнат всички любовни чувства.

Неженените и младоженците без деца би трябвало обаче много скоро и сериозно да се замислят дали недостатъчната любов и произлизащите от нея полови разногласия обещават трайна връзка в бъдещето. Съществуват и двойки, които отлично се разбират и се обичат, но реагират полово абсолютно противоположно и коренно се различават, нямат и никога няма да имат взаимен резонанс и чувстват това.

Този извод не бива обаче да се прави, преди да е било сторено всичко, за да постигнат правилна взаимно нагласа. Най-после има и такива случаи, когато една жена еднократно откликва сексуално с непознат досега жар на някой мъж, който нито предизвиква, нито заслужава по-висшата форма на човешката любов. Сключените с чисто сексуални мотиви бракове са сполучливи още по-рядко от сключените по платонични съображения. Недостатъчното разбирателство във всички други области на брака може за известно време да бъде уравновесено от чувственото опиянение.

Демоничният прелъстител или рутинираният плейбой е всичко друго, но не и добър съпруг, баща и спътник в живота. Точно когато и е нужен, когато трудностите на живота изискват той да е до нея, неговата натруфена мъжественост се изпарява. Никак не е случайност, че подобна полова подчиненост се среща почти без изключения при бегли, ограничени само със задоволяване на половия нагон връзки. Среща се и обратното – жената намира у някой приятел истинска духовна близост, която липсва у собствения мъж, макар тя да е в пълна сексуална хармония с него.

Означава ли всичко това, че любовта е „съдба” (все едно дали акцентът е върху сексуалната или еротичната и страна) или тя е съвършено единство, изцяло насочено към личността на другия? Любовта е преди всичко емоционална връзка; много рядко може да се обясни логично защо обичаме тъкмо този човек, а не друг, който има също толкова предимства и недостатъци. Въпреки това любовта може да бъде направлявана в определени граници, включително и към определена личност.

Можем да се влюбим против волята си, дали от това ще се роди голямата любов, зависи почти винаги от волята и решението на двамата участници. Ако вече сме ангажирани в различни взаимозависимости, особено с децата в семейството, това обстоятелството трябва да се обсъди с този, който ни е направил толкова силно впечатление, че се чувстваме привлечени от него. В такива конфликтни положения може да попадне всяка жена и всеки мъж. Те трябва да станат повод за размисъл върху собствения брак или още по-добре – за разговор със съпруга или съпругата, за да бъдат потърсени пътища, които водят отново един към друг и дават по-богато съдържание на брака.

Чувствата, които те някога са изпитвали един към друг, могат да бъдат съживени отново или могат да бъдат събудени други, нови чувства. Човекът се променя и никъде другаде освен в брака – най-интичната човешка връзка – характерът не може по-добре и по-непосредствено да се развива в посока към хармоничен съвместен живот. Отделяме на тези разсъждения толкова много място, тъй като се увеличава броя на жените, които след няколкогодишен брачен живот търсят развод само поради това, че любовта им към съпруга е угаснала и те вече не чувстват влечение към него.

С изключение на някои дреболии те нямат основание да се оплачат от него; Не една жена се хвали, че другите жени биха били щастливи да имат такъв съпруг. Хората, които познават двойката, не могат да разберат защо жената иска да напусне своя мъж. Противно на мъжа, който се стреми да запази брака, жената обяснява, че още от самото начало не е изпитвала голяма любов към него. Постепенно у нея се е породило отвращение към всяка негова нежност, а коитусът, който най-често е отказвала, не само че не я е задоволявал, но направо бил изнасилване на чувствата и.

Често пъти тази жена среща друг партньор, който обективно не е неободимо да бъде по-добър (дори и в сексуалната област), но с когото тя се чувства способна за опияняващи изживявания. Колкото и да се старае съпругът да се държи във всяко отношение така, както тя желае или както другият и се харесва, усилията му са напразни, остават без ефект. Децата, съвместно обзаведеното жилище и всякакви други доводи малко я трогват и тя подчертава, че ще се раздели с мъжа си дори тогава, когато любовникът и не я иска повече.

Тя гледа на борещия се за нея и всеопрощаващ мъж, който е готов да се примири дори с извънбрачните и връзки, като на другар, към когото изпитва само съжаление. Понякога в брачната консултация от такива случаи се остава с впечатление, че мъжът постига по-малко успех със своята примирена борба, отколкото с последователното запазване на своето достойнство. Опитът да се вкарат чувствата на жената в реалистични релси, вместо да се остави да бъде водена сляпо от тях, трябва да се направи в интерес на всички, макар той често да остава неуспешен.

Всичко казано до тук се отнася и за мъжа, който изоставя семейството си с прозрачните доводи, че отива при някоя друга жена, която уж по-добре го разбирала. Разбира се, никак не е случайно, че другата най-често е по-млада и по-ефектна. Когато не съществува телесна и душевна връзка, когато съпрузите живеят един до друг или един против друг без любов, така че съществуващата общност е загубила съмисъл за жената и мъжа, за децата и за обществото, тогава би трябвало след всестранна и сериозна проверка да се постави въпросът, дали раздялата не е по-морална от продължаването на привидния брак.

Още публикации по темата:

 Аноргазмия

Аноргазмия и любов