"Мнозина мислят - подчертава К.С. Станиславски, - че човешките страсти, било то любов, ревност, омраза и пр, представляват нещо самостоятелно, някакво самостоятелно чувство. Това не е така. Всяка страст е сложно, смесено преживяване, съвкупност от безкрайно много и най-разнообразни самостоятелни чувства, усещания, състояния, особености, моменти, проявявания, задачи, действия, постъпки и т.н. Всички тия съставни части са не само многобройни и разнообразни, но често пъти са противоречиви една на друга. В любовта има и омраза и презрение и обожаване и равнодушие и екстаз и апатия и смущение и нахалство и пр.

Кобинациите от множество отделни най-разнообразни преживявания и противоречащи един на друг моменти и състояния създава целите страсти." Може определено да се каже, че в колкото по-многообразни, противоречиви и сложни съчетания влизат помежду си съставните елемнти на любовта, толкова по-сложни, по-дълбоки и по-неизчерпаеми при равни други условия са човешките чувства, човешката любов, човешкото преживяване.

И това е така, защото силата и значението на любовта, както и на всичко в действителността, идва не от простото количествено съчетание на взаимосъставящите елементи, а от начина на свързването помежду им, от характера на установените и непрекъснато възобновявани взаимоотношения, от динамиката и насоката на развитието им. От значение е да се посочи също, че броят на "мънистата", т.е. на отделните чувства, страсти и преживявания в любовта, чрез които съществува и се проявява тя, е както посочва К.С Станиславски, много по-голям от примерно посочените.

Любовта твърде често може да бъде и е смущение, любопитство и страх, екстаз и равнодушие, всеотдайност и егоизъм, деликатност и цинизъм, нахалство и скромност, апатия и въодушевление. Наред с тези контрастни състояния, които понякога преминават светкавично едно в друго, тя се подхранва и от други взаимнодопълващи се, взаимно неутрализиращи се преживявания. Омразата като правило съществу в единство с презрението, страха с отвращението. Нежността се съпътства със смущение, уважение и преклонение.

Екстазът е почти винаги неотделим от буйната страст и безприкословното отдаване, равнодушието е често резултат от преждевременно изхабяване или опошляване на отношенията. Би могло да се помисли, че това едва ли не безкрайно раздробяване е излишно. Защо, може да се възрази например, в любовта трябва да има непременно омраза или презрение? Не е ли възможно нежността да съществува и да се проявява без смущение, дори без уважение или преклонение? Не е ли неоправдано екстазът да се "смесва" с равнодушието, всеотдайността с егоизма, деликатността с цинизма, нахалството със скромността и т.н.?

Тези и подобни други въпроси биха били основателни, ако се излиза от предпоставката, че любовта във всички случай трябва да е придружена с омраза, нежността със смущение, екстазът с равнодушие и пр. Подобно императивно "предписание" би превърнало любовта във веднъж завинаги дадено, точно определено по съдържание, начин на проявление и развитие преживяване. Подобна догматична предпоставка е обаче абсолютно недопустима поради простия факт, че любовта не е някакъв предварително даден, неизменен, точно определен, статичен феномен, а променлива, непрекъснато изменяща се величина.

Темповете на развитието и зависят от такива динамични, неподдаващи се на предварителен контрол и "дозиране" фактори като същността на социалните отношения, конкретната неповторимост на житейските и психологическите ситуации, цялостното, трайно и монолитно състояние на влюбващите се, разнообразието или еднопосочността на взаимното им контактуване, временното или постоянно надмощие на единия над другия, предразположенията и възможностите на техните неповторими индивидуалности и т.н. Поради това и казваме, че няма и неможе да има любов с точно определено и неизменно съдържание, проявление и перспективи на развитие.