Бракът е „свещено тайнство, в което мъжът и жената стават единна плът..в което съпругът и съпругата могат да се утешават взаимно и подпомагат един друг... в което те могат да имат деца и да започнат нов съвместен живот в общността” („Алтернативен служебник”, издаден от Английската църква през 1980 г.)

Бракът е твърде различен от останалите отношения; той е много силна връзка, той е сексуална връзка, той обхваща много страни на живота и обикновено се замисля като постоянен. Бракът отчасти представлява и биологическа връзка. Но в същото време във всички общества той е социално дефинирано и регулирано отношение.

Сгодяването, сключването на брак и разводът – това са „ритуали на прехода”, които обикновено се осъществяват от свещеник или друго официално лице в присъствието на приятели и роднини, които потвърждават, че е настъпила промяна в отношението. Произнасянето на клетвата за вярност, полагането на ръцете на младоженците една върху друга и други аспекти на брачната церемония помагат на двамата да почувстват, че положението им се е променило и сега представляват едно цяло, че са въвлечени в дълготраен съюз.

Както и в другите отношения, бракът не е възможен, ако хората не се придържат към правилата му, ако не действат някакви ограничения. Те се подкрепят от морални и религиозни системи, които „освещават” брака, подчертават значението на съпружеската вярност и т.н. „Идеологията на любовта” е друг фактор, поддържащ стабилността на брака. Изследванията на примитивните общества са показали, че романтичната любов има по-малка роля в брака, когато съществуват други значими връзки, например, когато партньорите зависят един от друг за просъществуването си (да кажем, когато и двамата са ангажирани в осигуряването на храната).