|
Заключение Въпреки високия дял на разводите е ясно, че при повечето двойки са налице много силни брачни връзки. Бракът има голяма продължителност – по-голяма от трайността на отношенията с повечето приятели или колеги. Прекратяването на брака поради овдовяване или развод предизвиква тежки страдания и заболявания, също много по-сериозни, отколкото при загубата на приятел. А сред голямото мнозинство от хората съществува силно чувство на съпричастност и представа, че бракът ще трае „завинаги”. Разгледахме биологичните и еволюционните корени на любовта, а същите изводи са валидни и за брака. Вероятно през първите месеци на брака се изгражда форма на привързаност, близка до взаимодействието между родителя и малкото дете.
През първите два месеца се наблюдава висока честота на половите контакти, както и отдръпване от средата на приятелите. Този период на интензивно социално и сексуално взаимодействие, на тясно съжителство и интимно разкриване пред партньора може да породи специфична форма на привързаност между съпрузите. Разбира се посредством брачния живот се осъществява обмяна на „възнаграждения” между съпрузите. Тя готви и върши домакинската работа, в замяна на това той осигурява средствата за съществуването и върши тежката работа. Други „възнаграждения” имат по-симетричен характер – например сексът, привързаността и другарството. Някои от тях са много интензивни и то не само в сексуалната сфера; видяхме, че бракът поражда по-високо равнище на удовлетвореност във всички аспекти, отколкото всяко друго отношение. Тъй като взаимодействието в брачната двойка е тясно, партньорът се превръща в източник на много форми на удовлетвореност. Колкото повече неща се правят заедно, толкова удовлетвореността е по-висока. Подобно на първите стадии на любовта между двамата възниква силна емпатия, при която всеки е загрижен за „възнагражденията”, получавани от другия. Тясно обвързнаия начин на живот води до други видове връзка. Часовете, прекарани в разговори и в споделяне на лични проблеми, пораждат общ когнитивен свят, единно конструиране на социалната действителност. Общото минало, настояще и бъдеще, перипетиите, децата – всичко това създава чувство на обща идентичност. И накрая съществува и външна подкрепа. Домът е рамката на съвместния всекидневен живот. Децата, роднините, общите приятели изграждат една мощна социална мрежа. Общата собственост и общите финансови средства превръщат брака в „малко предприятие”, което също обвързва партньорите. По-нататък ще видим какво се случва, когато този общ живот се разрушава поради раздяла или развод.
|
