Любовта преминава през възможността да мислим за това, от което се нуждае другия, да сме доволни, ако другият е добре, като всичко това въобще не зависи от неговото присъствие. Прегръдката означава подкрепа, а не натиск...Приемете грешката като възможност...Ако не му дам пространство, той ще си го вземе. Партньорът ми е там, за да ми покаже какъв съм. Срещата е диалог, не налагане; диалогът означава да слушаме другия, не да предполагаме; прегръдката означава да дадем пространство, не да впримчим партньора.

Предизвикателството пред двойката се състои в това всеки от партньорите да е готов да приеме различна гледна точка за света, каквато е гледната точка на другия, и да я приобщи към собствената си личност. Любовта започва, когато наистина открием другия. Вече не става дума за идеята какъв би трябвало да бъде той, а за един нов човек, който ме изненадва със своята неповторимост.

Любовта е свързана с решението да допусна другия до себе си, да премахна защитните си механизми, да изоставя недоверието си, да се осмеля да се откъсна от строгите си идеи заради него и да взема решение да открия какъв е, как се държи и как мисли, без да се опитвам да го накарам да мисли като мен или да прави това, което аз искам.

Свързана е с това да не се насилвам да бъда такава, каквато предполагам, че той би искал да съм. Вярвам, че любовта е нещо, което се случва постепенно. Но за да се стигне до там, трябва да се преодолеят предразсъдъците, които ни пречат да обичаме и един от тези предразсъдъци е културното определение за „двойка”.

Хорхе Букай (Да се обичаме с отворени очи)

Снимка: Филм  "10 000 пр. н. е."